Определение № 9996 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (озаглавена „жалба“) на С. Д. В., чрез адв. М. Христова, срещу определение № 3209 от 23.04.2024 г., постановено по адм. д. № 642/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас), с което е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. В частната жалба се поддържа становището, че жалбоподателят не е получил разпореждане № 2771/05.04.2024 г. на АС – Бургас с указания на съда за отстраняване на констатираните нередовности. Излага аргументи за наличие на писмено пълномощно и аргументи от Закона за адвокатурата, който счита за специален по отношение упълномощаването на адвокати. Не претендира разноски. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 3209 от 23.04.2024 г., постановено по адм. д. № 642/2024 г. по описа на АС - Бургас е оставена без разглеждане жалбата на С. В. против Заповед № 3282з-1330/27.03.2024 г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи. Административният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок всички указания, които са му дадени с разпореждане № 2771 от 05.04.2024 г., поради което са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 АПК във вр. с чл. 151, т. 2 АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Производството по делото е оставено без движение с разпореждане № 2771 от 05.04.2024 г. на АС - Бургас, поради констатирани нередовности по жалбата, като са дадени указания да бъде внесена държавна такса в размер на 10 лв. и бъде представени доказателства за валидно учредена представителна власт, а при липса на такива да заяви дали поддържа действията, извършени без представителна власт. Съобщението за това разпореждане е връчено на жалбоподателя чрез неговата съпруга – Н. В., на 11.04.2024 г., поради което 7-дневният срок за отстраняване на нередовностите изтича на 18.04.2024 г., който е четвъртък, присъствен ден. В този срок е изпълнено указанието за внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на АС – Бургас и представяне на документ, удостоверяващ плащането, с което е отстранена едната нередовност. В указания срок жалбоподателят не е отстранил другата нередовност, а именно да представи доказателства за валидно учредена представителна власт за подаване на жалбата от адв. Христова, а при липса на такива да заяви дали поддържа действията (доколкото в титулната част на жалбата е посочено, че се подава чрез пълномощник адв. Христова, за която към жалбата и по делото пред първата инстанция няма представено пълномощно). Доводите в частната жалба, че липсва надлежно уведомяване за дадените указания не кореспондират с официално съставените документи – съобщение на л. 12 за редовно връчване на копие от разпореждането на АС-Бургас. аргументите относно начините за учредяване на представителна власт и специалните правила, установени в Закона за адвокатурата не кореспондират с процесуалните изисквания за осъществяване на процесуално представителство пред съд. Видно от данните по делото първоинстанционната жалба е подадена директно до АС – Бургас от адв. М. Христова, с приложение оспорвания административен акт, но без да е представени (и описано като представено) пълномощно. Не е представено и след дадените изрични указания за отстраняване на констатираните недостатъци на жалбата. За първи път пълномощно за адв. Христова е представено с частната жалба, но без достоверна дата за учредяване на представителната власт. Срокът за отстраняване на нередовностите по жалбата е преклузивен, за спазването му съдът следи служебно, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице основание по чл. 158, ал. 3, във вр. чл. 151, т. 2 АПК и е оставил без разглеждане подадената жалба, а образуването по нея производство е прекратил. По изложените съображения съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставането в сила. Страните не претендират разноски, поради което независимо от изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение