Определение № 4172 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Я. Бояджиев, [ЕГН], чрез адв. Райчинова, за изменение на Решение № 869/25.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10138/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Според доводите, присъдените разноски с решението в полза на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП са незаконосъобразни и недоказани по основание и размер. Развити са подробни съображения в подкрепа на петитума за отхвърляне на искането на ответната страна за присъждане на разноски или тяхното намаляване до размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП не изразява становище по искането. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира искането за допустимо като подадено от надлежна страна по делото и в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Производството по адм. дело № 10138/2021 г. е образувано по три касационни жалби, съответно две подадени от ДД „ОДОП“ София при ЦУ на НАП и една от Я. Бояджиев, против Решение № 1053/19.02.2021 г., допълнено с Допълнително решение № 7471/07.12.2022 г. и Допълнително решение № 2857/27.04.2023 г., постановени по адм. д. № 4626/2020 г., както и по две частни жалби от Я. Бояджиев срещу Определение от 02.08.2021 г. и Определение от 19.07.2023 г., постановени по адм. д. № 4626/2020 г. по описа на АССГ. С Решение № 869/25.01.2024 г. на ВАС спорът е решен окончателно като е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу РА № Р-22220418003053-091-001/08.01.2020 г., потвърден с Решение № 549/06.04.2020 г. на ДД „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, относно установените допълнителни задължения за данък върху годишната основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. в размер на 77 269,94 лв., заедно с начислените лихви за просрочие, отменено е Определение № 6172 от 19.07.2023 г., постановено по адм. д. № 4626/2020 г. по описа на АССГ и е оставено в сила съдебното решение на АССГ в останалата обжалвана част, при който резултат Я. Бояджиев е осъден да заплати на приходната администрация разноски по делото в размер на 9 350,54 лв. В производството пред касационната инстанция Я. Бояджиев, представляван от пълномощниците адв. Иванова и адв. Димитров, преупълномощени от адв. Райчинова, не е направил възражения по отношение на претендираните от процесуалния представител на ДД „ОДОП“ София разноски за юрисконсултско възнаграждение нито в съдебно заседание, нито в представените писмени бележки. Макар и акцесорна, претенцията за разноски представлява искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. След този момент искане за разноски не може да бъде валидно заявено. В този смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. В същата насока и възражението за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, каквото в действителност обективира искането от 26.02.2024 г., е могло да бъде направено до края на посочената съдебна фаза. Предвид изложените мотиви, искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,