Определение № 5629 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3338/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Х. В., действащ лично и със съгласието на В. В. в качеството на родител, против определение № 2013/29.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2644/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, поради и което се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Върховен административен съд, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по иск с правно основание чл.128а АПК, с който Х. В. /непълнолетен/, действащ лично и със съгласието на В. В., е заявил искане да бъде обявено за нищожно решение № 14783/04.11.2019 г. постановено по адм. дело № 7072/2018 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 659/21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 159/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, и е отменено Решение № 17П11447/18.12.2017 г. на кмета на Община Пловдив. Искателят посочил, че съдебното решение, чиято нищожност се иска, противоречи на целта и на материалноправните разпоредби на закона; постановено е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на компетентност. С оспореното определение първоинстанционният съд приел, че искът е недопустим, поради което го оставил без разглеждане. За да постанови този резултат АССО приел, че искът не е предявен от активно легитимирано лице срещу съдебно решение, а ведно с това съдебния акт не е неблагоприятен за него. Посочено е, че Х. В. не е страна, участвала в производството по дело № 7072/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Посоченото дело е било образувано по касационна жалба на родителите на Х. В., а именно: В. В. и К. В. отделно от това е посочено и че решението, чиято нищожност се иска, не е неблагоприятно за Х. В.. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим. С решение № 659/21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 159/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, образувано по жалба на К. В., е отменено решение изх. № 17П11447/18.12.2017 г. на кмета на Община Пловдив, с което е обявена за нищожна извършена от длъжностно лице в район „Южен“ - Община Пловдив промяна в настоящия адрес на малолетния Х. В., обективирана в Удостоверение за настоящ адрес № 2025/05.07.2017 г. и вместо това е постановена отмяна като незаконосъобразна на извършена от длъжностно лице в район „Южен“ - Община Пловдив промяна в настоящия адрес на малолетния Х. В., обективирана в Удостоверение за настоящ адрес № 2025/05.07.2017 г. на В. В. и К. В., подали касационни жалби с различни искания против решението на АС - Пловдив. В следствие на оспорването, с решение № 14783/04.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7072/2018 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 659/21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 159/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив и е отменено решение № 17П11447/18.12.2017 г. на кмета на Община Пловдив. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 128а, ал. 1 АПК, заинтересованите страни могат да правят искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Предявеният от Х. В. иск за прогласяване на нищожността на решението на Върховния административен съд, постановено в касационното производство, е процесуално недопустим. Предмет на иска по чл. 128а, ал. 1 АПК е искане за прогласяване на нищожността на съдебно решение, който и предмет определя и страните по спора – тези които са засегнати от силата на присъдено нещо, породена от решението, чиято нищожност се иска. Казано по друг начин - страните в производството по иска по чл. 128а, ал. 1 АПК са тези, които са били страни по делото, по което е постановено решението, постановяването на която нищожност се иска. Видно от данните по делото, касационни жалбоподатели в производството по адм. дело № 7072/2018 г. по описа на Върховния административен съд са били В. В. и К. В., но Х. В. не е бил страна по делото. По тази причина Х. В. не може да бъде страна в това производство. За пълнота следва да се посочи, че иска на Х. В. е недопустим и на още едно основание. Проведеният касационен контрол по оспорване на решението на Административен съд - Пловдив съставлява абсолютна процесуална пречка за допустимостта на предявения иск за прогласяване на нищожността на решението, тъй като в рамките на служебната проверка по чл. 218 АПК касационната инстанция извършва проверка и за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо. Неизвършването на такъв е основание за допълване на касационното решение, но не и основание за предявяване на самостоятелен иск с такова основание. Като е прекратил производството по делото, АССО е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,