Решение № 663 от 01.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 557/2009 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК вр. чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Р като пълномощник на Н. К. Е. срещу определение от 24.07.2009г по ч. гр.дело № 464/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, с което потвърдено определение на КРС от 04.06.2009г за прекратяване на гр.д. №920/2009г поради недопустимост на предявения иск за нищожност на възлагателно постановление от 24.06.2008г по изп.д. №077420400477/2008г и присъединени изп. дела на частен съделен изпълнител. В жалбата се съдържа изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на съществен процесуалноправен въпрос за допустимост на „ съдебен процес” при накърнени субективни права на съпругата на длъжника ,основано на общите принципи на граждански процес ,когато се изнася на публична продан имот с тежести и съпругът – недлъжник не е участвал ,т.е оспорва редовността на осъществените процесуални действия, довели до публична продажба. Довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се аргументира с липсата на практика. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното определение Кюстендилски окръжен съд е съобразил основанието и петитума на предявения иск ,предявен за установяване на нищожност на възлагателно постановление при общите основания на чл. 26 от ЗЗД. Искът е приет за недопустим поради ограничената и изчерпателна законова уредба на защитата срещу изпълнение върху имот в съпружеска имуществена общност ,която в конкретния случай е или чрез обжалване при основанията на чл. 435 от ГПК, или чрез оспорване действителността на публичната продажба по исков ред на основанията, предвидени в чл. 496 ал.3 от ГПК. Като основан на съображения и твърдения извън тези основания, предявеният иск е преценен като недопустим. Прилагайки нормата чл. 496 ал.3 от ГПК при конкретната преценка допустим ли е исков процес с предмет недействителност на възлагателно постановление на общо, почерпано от чл. 26 ал.1 от ЗЗД основание(при това без конкретно обстоятелствено изложение за противоречие с материален закон, заобикаляне на закона или накърняване на добрите нрави ), съдилищата не са поставили въпрос, свързан с тълкуването на тази норма. Нейното съдържание е ясно и недвусмислено налага извод, че извън уредените хипотези ,свързани с нарушаване на реда по чл. 490 ГПК или невнасяне на цената, иск за недействителност на постановлението за възлагане съдилищата не следва да приемат за разглеждане. В доктрината и практиката няма спор във връзка с това резрешение. Не е налице проблематиката, изтъквана от защитата на жалбоподателката като основание за допускане до касация. Като публично процесуално право, правото на иск търпи ограничения. Не е обективиран критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.