Решение № 92 от 04.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 93/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо, във вр. ал.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. К. П. и К. К. Р. против разпореждане на Софийски градски съд, ІV”а” отд., постановено по гр.д. №4976/2007 г., на 03.04.2009 година, с което е върната частната жалба с вх. № 1018908/11.03.2009 година, като просрочена. Частната жалба е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е неоснователна. С определение №1948/15.01.2008 година, постановено в закрито съдебно заседание от 03.01.2008 година, Софийски градски съд, ІV”а” отд., е оставил без уважение частната жалба на Е. К. П. и К. К. Р. против определение от 05.10.2007 година, постановено от Софийски районен съд, 39 състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 10992/2007 година. Против така постановеното определение на СГС е постъпила частна жалба. Съдът е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 и чл.284, ал.2 и ал.3 от ГПК, като с разпореждане от 20.06.2008 година е дал подробни указания до частните жалбоподатели за отстраняването на констатираните нередовности. Поради неизпълнение на дадените указания, на основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.286, ал.1, т.2 от ГПК, съдът, с разпореждане от 24.09.2008 година е върнал частната жалба на Е. К. П. и К. К. Р., подадена на 09.06.2008 година, срещу определението от 15.01.2008 година на Софийски градски съд. Против разпореждането за връщането на частната жалба е постъпила нова частна жалба от посочените по-горе жалбоподатели, на 11.03.2009 година. Съдът е констатирал, че съобщението до жалбоподателите, за разпореждането от 24.09.2008 година им е съобщено на 14.10.2008 година, когато същото е връчено на упълномощения от тях адвокат Г, счел е частната жалба е просрочена, доколкото срокът за обжалване е изтекъл на 22.10.2008 година и е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане от 03.04.2009 година, с което е върнал частната жалба с вх. №1018908/11.03.2009 година. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 от ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаването на определението, което се обжалва. В случая, частната жалба е подадена след изтичането на едноседмичния срок за обжалване на разпореждането, поради което правилно и законосъобразно съдът е върнал частната жалба, като просрочена. Предвид изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия счита, че обжалваното разпореждане следва а се потвърди. Водим от горното, съдът