Определение № 9490 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2024 г.

Производството е по реда на чл.228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Р. С. против Определение № 1174/12.04.2024г., постановено по адм. д.№ 1019/2023 година от Административния съд – Благоевград. С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по молба, подадена от Р. С. по реда на чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. Съдът е изменил решението, като е намалил присъдените с решението на ответника разноски по делото от 1300 лева на 300 лева. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. Навеждат се доводи, че независимо от изхода на делото, ответникът е дал основание за претендираното обезщетение с издадената незаконосъобразна ПАМ. Ответникът по частната жалба – ОД на МВР, чрез своя процесуален представител юрк. Спасова я оспорва по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 06.06.24 година. Възразява, че разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК е неприложима за случая, а приложима е разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОДОВ. Иска се потвърждаване на обжалваното определение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, но неоснователна. За да измени решението си в частта за разноските, административният съд е приел, че неправилно е изчислил разноските за юрисконсултско възнаграждение за ответника съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения вместо съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/. С обжалваното определение, административният съд е присъдил разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение съобразно НЗПП. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че не се дължат на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Обратното разбиране следва от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОДВ. В конкретния случай, предявеният иск е отхвърлен изцяло, поради което в приложение на посочената разпоредба, ответникът има право на разноски за юрисконсулт. Както правилно се сочи от ответника по частната жалба, разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК е неприложима в случая. Обжалваното определение като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл.236, вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд