Решение № 161 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2010 г.

Решение № 161 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Джокер-Комплект-Юлиян Стефанов" със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. "Райко Даскалов" № 9 против Решение № 59 от 9.04.2010 г. на Сливенски административен съд по адм. д. № 377 по описа за 2009 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № РД 15-1314/15.09.2009 г. на кмета на Община Сливен, с която на осн. чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. чл. 9б ал. 2 и чл. 113 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на оспорващия са определени такси за административни услуги за периода 2005 - 2008 г. за упражняването на дейност - продажба на спиртни напитки 1 600 лв. главница и 696,08 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неотчитането на отмяната на чл. 113, ал. 2 и 3 от ЗМДТ, който след 1.01.2009 г. - не може да бъде правно основание за определяне на процесните такси. Така кметът на общината е определил такса с обратна сила. Неправилно било прието и че упражняването на дейност в търговския обект по продажба на спиртни напитки е предпоставка за определяне на таксите. Съдът нарушил съществено процесуалните правила като назначил експертиза относно осъществяването на дейността, която доказвала тезата на административния орган, издал акта при тежест върху административния орган да докаже законосъобразността на издадения от него акт по реда на АПК. Съдът не съобразил, че лихвите не са публични вземания до изменение в ДОПК. Отмяната на ал. 2 и 3 на чл. 113 ЗМДТ е на принципното основание, че услуги по контрол за спазването на изискванията за извършване на дейността по търговия с посочените стоки не се предоставят, поради което и процесните такси не се дължат. В писмена молба от 19.12.2010 г., изпратена по факс, касаторът поддържа направеното и пред първата инстанция възражение за погасяване по давност на процесните задължения. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Сливен, чрез мл. юрисконсулт Борнавска, оспорва жалбата с писмена молба за даване ход на делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Съдът е установил, при задълбочена преценка на доказателствата, фактическата обстановка по делото, според която на оспорващия е издаден Лиценз № 518 от 01.11.2001 г. за продажба на спиртни напитки за обект - "Кафе-аперитив" в на ул. "Райко Даскалов" № 9 в гр. Сливен. Спорен е бил въпросът дали оспорващият е упражнявал дейността търговия със спиртни напитки в търговския обект. С Решение № 792 от 27.02.2003 г. на Общински съвет Сливен е била приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен /наричана накратко Наредбата от 2003 г./. В чл. 43, ал. 2, т. 2 б "г" от Наредбата е предвидено, че за търговия със спиртни напитки в заведения за хранене и развлечения с категория две и една звезди, находящи се в гр. Сливен, се заплаща годишна такса за упражняване на дейността в размер на 400 лева в срок до 31 януари. От представения по делото заверен препис от Наредбата е видно, че в същата не е определен редът, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Такъв ред е следвало да бъде определен, съгласно нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Въпреки това, в законовата норма на чл. 113, ал. 1, т. 2 /с ДВ бр. 106/2004 г./, приложима за случая е предвидено, че при прекратяване на дейността на даден търговски обект общината възстановява частта от годишната такса, пропорционална на периода, през който дейността не се осъществява. По ал. 2, т. 2, б. "г" на същата разпоредба се дължи годишна такса за контрол по спазване на изискванията за извършване на търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения. С Решение № 368/23.12.2004 г. на Общинския съвет текстът на чл. 43 от Наредбата е изменен, като в ал. 1 е прието, че за издаване на разрешения и упражняване на дейности се заплащат такси в размерите, определени от общинския съвет. Съгласно текст на наредбата, таксата за контрол по упражняване на посочената дейност е в размер на 400 лв. годишно и годишните такси се внасят до 31 януари. С Решение № 424/30.01.2009 г. на Общинския съвет таксите за осъществяване на контрол по спазване на изискванията за извършване на посочената дейност са отменени. При така описаната приложима нормативна законова и подзаконова уредба, съдът правилно е приел, че осъществяването на дейност по търговия със спиртни напитки в заведение за хранене и развлечения е материално-правна предпоставка за дължимост на процесните такси за посочения период. Титулярът на лиценз за упражняване на такава дейност не е искал освобождаване от такса поради неупражняване на дейността. За изясняване на основния въпрос, относно осъществяване на посочената дейност за процесните периоди съдът служебно е назначил експертиза, чиято задача е формулирана от процесуалния представител на административния орган, издал акта. Обсъдил е заключението на изслушаната и приета по делото, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, от което е било установено, че търговският обект на оспорващия, за периода: 2004-2008 г., е с категория "една звезда", че през периода: 2005-2008 г. включително, в счетоводството на оспорващия са били заведени фактури за покупка на алкохолни напитки, подробно описани в заключението, които фактури са осчетоводени, стоката по тях е въведена и изписана от склада, а начислените разходи са оказали влияние на финансовите резултати за периодите. Съдът е приел, че това заключение доказва осъществяване на дейността, макар че в касовия апарат на търговския обект на оспорващия не се отчита отделна група за продажба на алкохолни напитки, а всички продажби са отчетени в обща група. Неоправдан е касационният довод за съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждането на делото. Служебното начало в административния процес е правен принцип, намерил изрична регламентация в разпоредбата на чл. 9, ал. 3 АПК при правилата за оспорването на административния акт пред първоинстанционния съд, поради което служебното назначаване на експертиза относно осчетоводяването на приходи от продажби на алкохолни напитки за изясняване на делото от фактическа страна е в съгласие с този принцип. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съгласие с материалния закон, действащ по времето, когато процесните задължения за местни такси са станали изискуеми. Издаването на акт за установяване на публични общински вземания за тези периоди, след отмяната на нормативните текстове /правно основание за определените задължения/, считано от 1.01.2009 г., не представлява обратно действие на закона, а е израз на констативния ефект на процесния акт. Задълженията за местни такси се определят съгласно действащите материално-правни норми за съответните периоди. С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя изводите на Сливенския административен съд, че по делото са събрани доказателства, установяващи обстоятелството, че жалбоподателят е упражнявал през процесните периоди дейност по продажба на спиртни напитки в стопанисвания от него търговски обект, поради което дължи такси за осъществяване на контрол върху посочената дейност. Не е оправдано оплакването за незачитане на съдебен прецедент в Решение № 8345 от 23.06.2009 г. по адм. д. № 11753 от 2008 г. на ВАС, решаващо идентичен случай. От мотивите на това решение е ясно, че спорът е решен при различна фактическа обстановка - освен осчетоводяване на фактури за покупка на алкохол в счетоводството на жалбоподателя, са събирани гласни доказателства, че в търговския обект не е осъществявана дейност по продажба на алкохолни напитки. Относно направеното възражение за погасителна давност, първоинстанционния съд правилно е приел, че петгодишният давностен срок тече от първи януари на годината, следваща тази, в която е следвало да бъде платено задължението и в случая началото на срока е 1.01.2006 г. /за таксата за 2005 г./ и срокът изтича след издаването на процесния акт. Относно поддържаното в касационната жалба, че задълженията за лихви се погасяват с три-годишна давност, тъй като не съответстват на публични вземания по ДПК (отм.), настоящият състав на касационната инстанция намира следното: Действително в чл. 13, ал. 1 от ДПК (отм.) лихвите не са изрично посочени като публични държавни вземания. Същевременно обаче, следва да се вземе в предвид обстоятелството, че в ДПК (отм.) има изрични разпоредби, които установяват лихвите като част от публичното вземане. Съгласно чл. 144, ал. 4 от ДПК (отм.), в случаите по ал. 1 и 2 изрично е предвидено данъчният орган да може да издаде данъчен ревизионен акт само за лихвата. Следователно, вземането за лихви за забавено плащане за такси също представлява вид публично задължение /в този смисъл сега е изричната разпоредба на чл. 162, ал. 1, т. 8 от ДОПК/. Друга разпоредба, която определя лихвите върху такси като публично вземане е чл. 139 от ДПК (отм.), според който публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница. След като посочената норма недвусмислено визира разноските и лихвите като част от публичното вземане, то по отношение на тях ще бъде приложим и чл. 140, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 138, т. 4 от ДПК (отм.). Лихвите нямат самостоятелно, а акцесорно съществуване. Съответно задължението за лихви възниква при забавено изпълнение, като в данъчното право това означава неизпълнение на задължението за внасяне на съответния вид данък в законоустановения срок. Същото следва главното задължение, а последното е публично задължение по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.) и съгласно чл. 16, ал. 4 от ДПК се погасява в сроковете, предвидени в чл. 140 от ДПК, съгласно който това става с изтичане на 5-годишен давностен срок. Безспорно институтът на погасителната давност е общ за правото и е заимстван от гражданското право, но предвидените в процесуалните закони срокове са специални и следва да намери приложение принципът, че при едновременното действие на обща и специална норма, специалната норма отменя действието на общата. Съответно техния характер на публични задължения налага приложението на предвидените в ДПК (отм.) разпоредби, отнасящи се до погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 140 от ДПК (отм.), публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. Аналогични са текстовете и на чл. 22 от Закона за данъчното производство /ЗДП отм. - в сила от 1993 г. до 2001 г./, както и на сега действащия ДОПК. Изложените мотиви се отнасят само за вземането за лихви върху главницата за 2005 г., тъй като за останалите задължения за лихви не е изтекъл и краткият три-годишен срок до издаването на процесния акт. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, на ответника по жалбата не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради липсата на процесуално представителство за него в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение