Определение № 9985 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора в [населено място], против определение № 1903/28.05.2024 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е върнато искането му за отмяна на влязло в сила определение № 1667/12.09.2023 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на АС Плевен. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска отмяната му. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото се е развило по подадено от страна на Г. В. искане за отмяна на влязло в сила определение № 1667/12.09.2023 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на АС Плевен. С разпореждане от 30.01.2024 г. на АС Плевен е оставено без уважение искането на В. за освобождаване от внасяне на държавна такса, като искането за отмяна е оставено без движение и на молителя е указано, че следва да внесе 30 лева държавна такса, дължима за разглеждане на искането за отмяна. Разпореждането е обжалвано пред ВАС, който с определение № 3944/02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2429/2024 г. го е оставил в сила. След постановяването на определението на ВАС, което е редовно съобщено на В. на 24.04.2024 г., АС Плевен приел, че срокът за внасяне на дължимата държавна такса е изтекъл на 02.05.2024 г., като до този момент, както и до постановяване на процесното обжалвано определение, указанията на съда не са изпълнени, поради което искането на отмяна остава нередовно и подлежи на връщане на подателя му. Административният посочил още, че искането за отмяна на определение № 1667/12.09.2023 г., постановено по адм. дело №530/2023 г. по описа на АС Плевен, подадено от В., е недопустимо и поради това, че е предсрочно подадено – т.е. подадено е преди влизане в сила на определението, чиято отмяна се иска, както и поради това, че определения като процесното – определение № 1667/12.09.2023 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на АС Плевен, не попадат сред видовете съдебни актове, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав счита, че дадените указанията са законосъобразни, тъй като за образуването на производство по искането за отмяна на В. се дължи държавна такса на основание чл. 242а, изр. първо от АПК, в посочения в нормата размер - 30 лева. Съгласно чл. 241, във връзка с чл. 213, т. 3 и чл. 242а АПК, В. е следвало да отстрани нередовността на искането си за отмяна, като заплати дължимата държавна такса от 30 лева по сметка на ВАС и представи документ по делото за това, в 7-дневен срок. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата, и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности по искането за отмяна, изразяващи се в незаплатена държавна такса за разглеждането му, както и че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е отхвърлено с влязъл в сила акт. Неизпълнението на указанията на съда в срок има за последица връщане на искането за отмяна, предвид чл. 213а, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 242 от АПК. Отделно от горното, правилно АС Плевен е посочил, че определение № 1667/12.09.2023 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на АС Плевен, не е от категорията съдебни актове, които подлежат на отмяна. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, с което е оставен в сила отказа на съда да освободи Г. В. от внасяне на държавна такса, не прегражда развитието на делото, нито формира сила на пресъдено нещо по основния спор, поради което отмяната му не е допустима. Също така, искане за отмяна може да се подава едва след като даденият съдебен акт е влязъл в законна сила – обстоятелство, което не е налице в конкретния случай. Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,