Определение № 8 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2010 г.

Производството е по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба на П. В. П. и Н. В. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 14.12.2005 г. по гр.д.№ 617/2005 г. по описа на Ш. окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 18.02.2002 год.по гр.д.№ 262/04 год. на Великопреславски районен съд,с което е отхвърлен,като неоснователен и недоказан,предявения иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.Искането за отмяна се основава на твърдение,че през втората половина на м.август 2010 год.открили и се снабдили с писмени доказателства – колориран план на общинска гора на[населено място],Преславско лесничейство,копие на бр.79/1930 год.стр.3 на Д. вестник,в който е обнародвано Постановление № 6466/5.06.1930 год.,учредителен протокол№ 1/18.09.1950 год.за създаване на ТКЗС-с.В.,удостоверение за идентичност на имена от 7.11.2008 год. от кметство[населено място], установяващи нови обстоятелства,които не са могли да бъдат известни при решаването му,но са от съществено значение за делото – основание по чл.213 ал.1 б.”а”ГПК/отм./,идентично с това по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна – Г. В. А.,Й. Г. П.,М. Г. Г. и О. служба по земеделие –[населено място] не заявяват становище по чл.306 ал.3 ГПК за нейната допустимост. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея,намира,че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Решението,чиято отмяна се иска е постановено във въззивно производство,развило се при действието на ГПК от 1952 год./отм./и като окончателен съдебен акт е влязло в сила на 14.12.2005 год.Съгласно разпоредбата на чл. 232 ал. 1 от ГПК/отм./действаща до 1.03.2008 год., молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна.Съобразно изложеното крайният едногодишен срок за подаване на молба за отмяна на решението е започнал да тече от влизането му в сила – 14.12.2005 год. и е изтекъл на 14.12.2006 год.при действието на ГПК/отм./.Освен това основанието за отмяна – представените писмени доказателства е съществувало преди постановяването на решението и при полагане на дължимата грижа при водене на делото,страната е могла да се снабди своевременно с него. Молбата за отмяна е подадена на 17.09.2010 г. и е извън законоопределения преклузивен срок, с чието изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна. Не би могло да се приема, че процесуалното право е валидно упражнено ,с оглед твърдението на молителките,че през втората половина на м.август 2010 год.открили и се снабдили с писмените доказателства и от тази дата до подаване на молбата за отмяна не е изтекъл определения тримесечен срок по чл. 305 ал. 1 т.1 ГПК.Това е така,защото към този момент то вече е било погасено с оглед разпоредбите на процесуалния закон, при действието на който е възникнало.Съдът следи служебно относно спазването на срока за подаването на молба за отмяна,който е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост.Подадената след изтичането на преклузивния срок молба за отмяна е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество,поради което следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.