Определение № 31 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2008 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от М. А. Б. и И. А. Б., чрез адв. П срещу определение № 143/03.06.2008 г. на Софийския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 410/2008 г. С него е потвърдено определение на Самоковския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимни лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като И. Л. Ц. възразява по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Й. Л. П. не е подала отговор. Касаторите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Представят приложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като се обосновават с противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въпросите за преюдициалност на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ спрямо производството по чл. 14, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ и задължението на административният орган /ОСЗГ/ да се съобрази с резултата на разрешения от съда спор за материално право, както и невъзможността на трети лица да обжалват решенията на ОСЗГ, не са съществени за разглеждания спор. Въззивният съд не е приел обратното. В обжалваното определение, за да достигне до извод за липса на правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, са изложени съображения, че решението по него не може да се ползва от ищците в административно производство по възстановяване на собствеността, защото са пропуснати сроковете по чл. 11, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В тази връзка и приложените решения № 215/04.05.2001 г. ВКС І ГО и решение № 224/24.07.2001 г. ВКС І ГО нямат пряко отношение към този процесуалноправен въпрос, който се явява съществен за постановения резултата. Разяснения относно обусловеността на правния интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗ с възможността да се проведе административна процедура по чл. 14, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ, са дадени с ТР № 1/1997 г. на ВКС ОСГК. Доколкото след това са последвали и законодателни промени със /ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 13/09.02.2007 г./, имащи отношение към разглеждания проблем, частната касационна жалба следва да бъде допусната до разглеждане поради условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разгледана по същество, тя е частично основателна. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че независимо от изхода на процеса по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно нива от 4 дка в м. „В”, с. Б., не би могло да се реализира крайната цел, преследвана от ищците - възстановяване правото на собственост на наследниците на П. С. Ц. /Петър С. З. / и С. С. Ц. /Стоя С. З. /. Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва автоматично. Нужно е подаване на заявление по чл. 11, ал. 1 от същия закон, като това е скрепено със срок, който е преклузивен. В случая, той е пропуснат от ищците. Те не се ползват и от решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито има висящ процес с такъв предмет, а след 12.05.2007 г. не могат да предявят иск. Ответниците имат решение, с което собствеността върху същия имот е възстановена на техния пряк наследодател. То е от 23.11.2005 г., поради което и страните не биха могли да искат, при евентуално уважаване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, изменение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, защото не се вместват в сроковете по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.. По отношение на втория имот, за който е предявен иска по настоящото дело – ливада от 3,3 дка в м. „М”, има твърдения, че административната процедура по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ по заявление на ответниците, не е приключила, което, ако е вярно, би дало възможност за спирането й до разрешаване на материалния спор, евентуално за промяна на административния акт по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ. Това не се оспорва от насрещните страни. Съдът е следвало да изясни фактите по твърденията за висящо, неприключило административно производство преди да направи преценка за наличие на правен интерес от иска за въпросния имот. Като не е процедирал по указания начин, е постановил неправилен съдебен акт. В заключение, в този част определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът