Определение № 396 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение10.08.2010reporting judge Жива Декова

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 01.03.2010г. по гр.д. №129/2009г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на В. В. С. за допълване на поставеното решение по делото. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. В. С. от с. Д., срещу определение от 01.03.2010г. по гр.д. №129/2009г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на В. В. С. за допълване на поставеното решение по делото. Ответниците по частната жалба Т. А. Д. и Ц. И. Д. не вземат становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: В. В. С. е подала молба за допълване на решението от 24.11.2009г. по в.гр.д. №129/2009г. на Бургаски апелативен съд, с което след като частично е отменено решение от 19.05.2009г. по гр.д. №603/2008г. на Бургаски окръжен съд, са осъдени Т. А. Д. и Ц. И. Д. да заплатят на В. В. С. сумата 1000лв. – обезщетение за имуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД. С влязлата в сила необжалвана част от първоинстанционното решение са уважени исковете на В. С. срещу същите ответници за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от същото увреждане, на основание чл.45 ЗЗД. Молбата е за допълване на въззивното решение като в диспозитива бъде посочено, че Т. А. Д. се осъжда в качеството му на управляващ и представляващ „Х”ЕООД. С обжалваното определение въззивният съд е приел молбата за допълване на решението за процесуално недопустима, тъй като твърденията в молбата, че искът е предявен срещу Т. Д., като представляващ „Х”Е., т.е. че претенцията й за непозволено увреждане е против дружеството, са доводи относно правилността, а не относно пълнотата на съдебното решение. Определението е правилно. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. В разглеждания случай с молбата за допълване на решението се иска промяна на решението относно основанието на иска и ответника, което е недопустимо да се извърши по реда за допълване на решението. Пътят за отстраняване на такъв порок на решението е обжалването на решението, а не допълването му. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Cited provisions

3