Определение № 263 от 17.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 62/2011 г.

Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на определение № 403 от 20.06.2011 г. по т.д.№ 62/2011 г., като се присъдят направените пред ВКС разноски. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, а по същество е основателна. С определение № 403 от 20.06.2011 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на атакуваното от [фирма] решение № 261 от 04.11.2010 г. по в.гр.д.№ 468/2010 г. на Окръжен съд – Смолян, но е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски в полза на [фирма]. Искането е подкрепено от приложен към отговора договор за правна защита и съдействие от 27.12.2010 г., от който е видно, че действително направените разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат, са в размер на 250 лв. Предвид изхода на делото пред касационната инстанция и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се ангажира отговорността на касатора /сега ответник по молбата/ за разноските в посочения размер. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение