Определение № 625 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 33/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Л. Т. П. срещу решение № 402 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 457/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация Държавно горско стопанство [населено място] оспорва жалбата. Ответникът по касация Общинска служба “Земеделие” [населено място] и контролираща страна Регионална дирекция по горите [населено място] не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 41 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 37/10 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от Л. П. срещу ОСЗ и Д. иск по чл. 13 ал. 2 З. за установяване, че е наследодателя му П. З. е бил собственик на 93 дка гори и 80 дка земи от горския фонд. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали документ издаден от орган на чужда държава и оформен съгласно изискванията на чужда административна система попада в хипотезата на чл. 13 ал. 3 З.. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулираният въпрос не е съществен за спора и не обуславя решаващите правни изводи на въззивния съд, затова не може да обоснове допустимост на касационното обжалване и по отношение на него не следва да се преценяват предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК. В. съд е обсъдил представения документ, съставен на румънски език с превод на български, но е приел, че само въз основа на него не може да се приеме че искът е доказан. Но дори да се приеме че въпросът е от значение за спора, не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като противоречива практика не се сочи. Твърдението на касатора за наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК произтича от тезата, че постановените по делото решения по делото си противоречат. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между решенията на съдилищата по конкретното дело, а противоречие на въззивното решение с практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос по друго дело. П. решение, независимо от това дали е потвърдено или отменено от въззивния съд, не съществува като самостоятелен съдебен акт, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика. На касационно обжалване подлежи само въззивното решение. В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че спорът е от съществено значение за точното прилагане на закона, без касаторът до обоснове тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Доводите на касатора касаят основание за обжалване по смисъла на чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК по съществото на спора и конкретно по приетата фактическа обстановка, но не са основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване. Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 150 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът