Определение № 306 от 04.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2017 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Д. И. М. от [населено място] чрез адв. Ж. Д. против определение от 18.04.2017 г. на Окръжен съд, [населено място], постановено по въз. гр.д. № 969/2016 г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение №64/27.02.2017 г. по въз. гр.д. №96982016 г. в частта за присъдените в полза на Г. Н. Н. разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се правят оплаквания, че съдът неправилно е оставил без уважение молбата на Д. М. по чл. 248 ГПК като не е съобразил, че става въпрос за спорна съдебна администрация и разноските следва да останат за страните така, както са направени, както е прието от първата инстанция.Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на ново определение, с което да се отмени Решение №64/27.02.2017 г. по въз. гр.д. №969/2016 г. в частта му за разноските, с която частната жалбоподателка е осъдена да заплати на Г. Н. Н. сумата в размер на 300 лв., представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Ответникът по частната жалба Г. Н. Н., чрез адв. Н. Н. от ВТАС, оспорва частната жалба. Счита, че определението е правилно. Застъпва становище, че правилото в производствата по спорна съдебна администрация, разноските да остават така както са направени от страните, се отнася само за производството пред първата инстанция .Моли определението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право интерес от обжалване и срещу съдебен акт – определение, което подлежи на обжалване по чл. 274,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 127,ал.2 предявени от Д. И. срещу Г. Н. Н. за предоставяне упражняване на родителските права върху малолетното дете В. Г. Н., за определяне режим на лични отношения на ответника с детето, както и за присъждане на издръжка .С постановеното от първата инстанция решение съдът е определил местоживеенето на малолетното дете ,предоставил родителските права върху него на ищцата, определил е режим на лични отношения на ответника и го е осъдил да заплаща по 150 лв. месечна издръжка. Съдът е отхвърлил искането на ищцата за заплащане на направените в производството от нея разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение. Застъпил е становище, че в производството по чл. 127,ал.2 СК общото правило за присъждане на разноски съобразно с изхода на спора не важи, доколкото същото съставлява спорна съдебна администрация.Съдебното решение следва да е съобразено с най- добрия интерес на детето, затова в първоинстанцинното производство всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В тази насока се позовава на Определение № 385/25.08.2015г. по гр.д. № №3423/2015 г. на ВКС, І г.о. Това становище на съда е възпроизведено и в определение №1976/15.11.2016 по делото, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските. Първоинстанционното решение в частта досежно определения режим на лични отношения на ответника с детето и в частта за издръжката, както определението по чл. 248 ГПК - № 1976/15.11.2016 г., е обжалвано пред въззивната инстанция. С решение от 27.02.2017 г. по в. гр.д. №969/2016 г. решението в обжалваните части е потвърдено.Потвърдено е и определение № 1976/15.11.2016 г. и Д. М. е осъдена да заплати на Г. Н. Н. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. С молба по чл. 248 ГПК ищцата Д. М. е поискала решението в тази част да бъде изменено, като се остави без уважение искането на ответника Г. Н. за присъждане на разноски. С определение от 18.04.2017 г. по въззивното дело, молбата на Д. М. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Това определение е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. Като краен резултат определението е правилно и следва да бъде оставено в сила, но по други съображения. Неправилно въззивният съд е приел, че режимът за присъждане на разноски в производствата по спорна съдебна администрация по чл. 127,ал.2 СК, е различен за първата и въззивната инстанция, а именно пред първата инстанция разноските остават за страните така, както са ги направили, а при обжалване важат общите правила на чл. 78 ГПК.Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции./ виж Определение №18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. №3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС./Няма причина и не може да бъде обосновано становището, че режимът за присъждане на разноски в това производство следва да е различен за различните инстанции. В този смисъл настоящият състав на ВКС не споделя становището застъпено в цитираното определение №385/25.08.2015 г. по ч. гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, І-во г.о. Същевременно следва да се посочи и това, че характер на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне на родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на другия родител с малолетното дете, но не и това по иска за присъждане на издръжка, какъвто в случая е предявен. / виж „Българско гражданско процесуално право”, девето преработено и допълнено издание, изд. „С.” пар.122 „Брачен процес”, стр. 702-703/. По тези съображения, въззивният съд правилно, в съответствие с правилото на чл. 78,ал.3 ГПК, е присъдил разноски в полза на ответника доколкото въззивната жалба на ищцата не е била уважена. Същевременно решението на първата инстанция в частта за разноските, е влязло в сила и не може да бъде пререшавано, като такова искане пред настоящата инстанция не се и прави. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.