Определение № 210 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 9263 от 30.12.2021 г., подадена от Н. И. С. чрез адвокат Д. Р. от АК - Р. срещу Определение № 917 от 06.12.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 752/2021 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 262531 от 06.10.2021 г. по гр.д.№ 503/2019 г. на Районен съд – Русе. С последното е върната подадената от Н. И. С. въззивна жалба срещу Решение № 260469 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 503/2019 г. на Районен съд - Русе. Постъпил е отговор от О. И. С. чрез адвокат Д. М. от АК – Р., чието становище е, че частната касационна жалба е неоснователна. Жалбата е постъпила в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу определение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Разглеждането й по същество е предпоставено от положителен извод за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване, във връзка с което Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: С Решение № 260469 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 503/2019 г. на Районен съд – Русе е изнесен на публична продан делбен имот, допуснат до делба при равни за страните права. Уважена е предявена от съделителя О. С. срещу Н. С. претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 117,87 лв. Определен е размера на държавните такси, които следва да внесе всеки от двамата съделители съобразно стойността на дяловете им. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба вх.№ 273769 от 15.07.2021 г. от Н. С. чрез адвокат Д. Р.. С разпореждане от 15.07.2021 г. на жалбоподателката е указано в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на подадената бланкетна жалба, като посочи конкретно и ясно в какво се състои искането й до съда, да представи препис от жалбата и уточнението към нея за насрещната страна и да внесе държавна такса по сметка на Окръжен съд – Русе в размер на 1 211,34 лева, като представи документ за това по делото. Предупредена е за последиците от неизпълнението на тези указания. В дадения от съда срок жалбоподателката е депозирала молба за продължаване с един месец на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба. Районният съд е продължил този срок с 20 дни, считано от изтичане на първоначалния. С молба от 28.09.2021 г. жалбоподателката е отстранила част от констатираните от районния съд нередовности, но не е внесла указаната й държавна такса. Вместо това с нарочна молба е развила подробни съображения срещу нейната дължимост, изложени и пред въззивната инстанция в частната й жалба. С Разпореждане № 262531 от 06.10.2021 г. районният съд е върнал подадената от Н. С. въззивна жалба. Въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд, че при обжалване на решението по извършване на делбата се дължи държавна такса, поради което е потвърдил обжалваното разпореждане, с което е върната въззивната жалба поради неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса. Въззивният съд е приел, че дължимата държавна такса при въззивно обжалване на решението по втората фаза на делбата се определя по реда на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 ТДТССГПК и се равнява на 2% от стойността на дела на страната в делбения имот. В настоящия случай стойността на дела на жалбоподателката възлиза на 59 317 лева, поради което дължимата държавна такса за въззивно обжалване е 1 186,34 лева. Доколкото жалбоподателката в съответствие с дадените й от районния съд указания е уточнила, че обжалва решението и в частта, с която е уважена предявената срещу нея претенция по сметки на другия съделител за сумата от 117,87 лева, която по съществото си представлява уважен осъдителен иск срещу нея, за това тя дължи половината от дължимата в първоинстанционното производство държавна такса или в случая 25 лева (чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2 ТДТССГПК). Прието е, че като краен резултат жалбоподателката е следвало да внесе общо 1 211,34 лева по подадената от нея въззивна жалба. Такъв размер на таксата й е бил указан от РС - Русе. В изложение към частната касационна жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса „Дължи ли се държавна такса при обжалване на решенията на съда по дела за делба или такава се определя в края на производството, съобразно дяловете на страните ?”. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от утвърдената практика на ВКС, според която при обжалване на решение по извършване на делбата жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса в размер на 2 % от стойността на своя дял, съгласно чл. 8 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По аргумент от чл. 73, чл. 261, т. 4 и чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК тази такса се внася предварително и изпълнението на това изискване е условие за редовност на въззивната жалба. В този смисъл са Определение № 76 от 25.02.2011 г. по гр.д.№ 520/2010 г. на ВКС, І г.о., Определение № 437 от 24.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 3859/2015 г. на ВКС, І г.о., Определение № 86 от 28.05.2020 г. по гр.д.№ 4073/2019 г. на ВКС, І г.о., Определение № 69 от 23.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 10/2013 г. на IV г.о., Определение № 200 от 26.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 145/2011 г. на II г.о., Определение № 728 от 08.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 4459/2014 г. на IV г.о. и др. Наличието на трайно установена практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а съответствието между нея и въззивния акт изключва допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното определение е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение