Определение № 322 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4008/2016 г.

Производството е по чл. 83, ал.2 ГПК. Подадена е молба от Д. Т. Д.- Р. с искане същата да бъде освободена от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., дължима по подадената от нея частна жалба срещу определение, постановено по настоящото дело. Молителката сочи, че не разполага с възможност за внасяне на държавната такса, тъй като здравословното й състояние е силно влошено и средствата, които отделя за лечение и животоподдържащи лекарства покриват пълния размер на месечната й пенсия. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Видно от представената с молбата декларация за материално положение и имотно състояние, молителката е на възраст 80 години, вдовица. Декларирала е, че получава пенсия в общ размер 459.96 лв. месечно, притежава 1/40 ид. част от еднофамилна вилна сграда и 119.80/2576 ид. части от вилно място, цялото с площ 944 кв.м във вилна зона на [населено място], не притежава моторни превозни средства, няма влогове и спеставания. Относно здравословното си състояние е декларирала, че провежда физиотерапия поради настъпили усложнения след неврохирургична операция, извършена през 2015 г., че страда от хронично заболяване хипертонична болест ІІ- ра степен умерена стенокардия, както и че във връзка с тези заболявания й е назначена животоподдържаща пожизнена терапия с прием на лекарства и строг хранителен режим. След запознаване с приложените към молбата писмени доказателства и в частност Рецептурна книжка на хронично болен, лекарски рецепти и фискални бонове, издадени от аптечни заведения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на молителката от внасяне на държавна такса. Месечния доход на същата надхвърля средния за страната размер на пенсията за прослужено време и възраст, и след приспадане на месечните разходи, необходими за закупуване на храна и лекарства, не сочи на невъзможност от еднократно заплащане на държавна такса в минимален размер. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че представените фискални бонове установяват разходи за закупуване на хранителни добавки и медицинска козметика, за които няма данни да са предписани като част от терапията на молителката или да имат животоподдържащ характер. Затова съдът