Определение № 430 от 15.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 625/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юръпиън Трейдинг Глобъл“ АД /ЕТГ/ срещу определение № 2758/06.11.2022г. по ч.гр.д. № 2198/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение № 260934/23.03.2022г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 17 състав за оставяне без уважение на искането на частния жалбоподател да бъде освободен по реда на чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса за разглеждане на предявения иск. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е очевидно неправилно и необосновано. Частният касатор поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди, че наведените обстоятелства, на които основава искането, както и представените счетоводни баланси установяват липсата на имущество на дружеството и единствения акционер за заплащане на дължимата държавна такса. Иска отмяна на обжалваното определение. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано със следните правни въпроси: 1/ Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?; 2/ Представлява ли невъзможността ищецът да събере свое съдебно установено вземане по реда на принудителното изпълнение нова пречка за внасяне на определената от съда държавна такса?; 3/ Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел?; 4/ Следва ли националният съд при преценка дали авансовото заплащане на пропорционална такса не противоречи на принципа на ефективност и достъп до съда да вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея? По първия въпрос частният касатор обосновава допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното определение с решение № 141/21.09.2021г. по т.д. № 2586/2019г. на ВКС, I т.о. и определение № 60431/01.12.2021г. по ч.т.д. № 1786/2021г. на ВКС, I т.о. По отношение на втория въпрос релевира основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Третият и четвъртият въпроси въвежда при позоваване на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 80/13.05.2020г. по ч.т.д. № 1358/2019г. на ВКС, I т.о., както и актове на Съда на ЕС - определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 /GREP/Freistat Bayern/ и решение от 04.10.2018г. по дело С-571/2016 /Н. К. срещу БНБ/. В частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на решение на СЕС по дело С-571/2016 /Н. К. срещу БНБ/ и решение на СЕС по дело С-279/2009 /DEP срещу ФРГермания/ относно това как следва националният съд да провери дали националноправна уредба, предвиждаща авансовото плащане на фиксирана пропорционална такса, не противоречи на принципа на ефективност на Правото на Съюза и какви доказателства следва да са представени за установяване на факта на липса на средства за заплащане на държавна такса. Ответникът „Българо – американска кредитна банка“ АД /БАКБ/ оспорва основателността на частната касационна жалба и излага становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Ответникът А. Г. П. в писмен отговор поддържа, че частната касационна жалба е неоснователна по същество. Ответникът „Силистра Ленд“ АД не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил практиката на ЕСПЧ по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, практиката на СЕС във връзка с чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и практиката на ВКС, обективирана в определение № 60218/10.11.2021г. по т.д. № 2063/2021г. на ВКС, II т.о. Приел е, че спорът се свежда до възможността на страната да заплати дължимата държавна такса, с оглед имущественото й състояние. Отчел е, че при преценката за дължимост на държавната такса първоинстанционният съд е поискал данни за имущественото състояние на дружеството – ищец и на едноличния собственик на капитала. Споделил е извода на СГС, че молителят е търговец и доколкото не е представил доказателства, от които да се установи какво е имущественото му състояние и това на лицата, които притежават капитала му, не може да се приеме, че е налице необходимост от освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса. Отбелязал е, че твърденията на ищеца не са достатъчни от гледна точка на възприетите в практиката на ВКС, ЕСПЧ и СЕС критерии, за да се приеме, че съществува обективна невъзможност да заплати дължимата държавна такса. Намерил е, че при произнасяне по молбата са взети предвид всички представени от молителя доказателства, предназначени да установят действителното му имуществено състояние към момента на разглеждането й. В тази връзка е изтъкнал, че не е достатъчно депозирането на декларации на представляващото ищеца и Фондацията лице – Рене Хауърд, и с изходящи от дружеството и Фондацията частни свидетелстващи документи без материална доказателствена сила – счетоводни баланси и книги на акционерите, доколкото същите не могат да обосноват извода, че страната не разполага с достатъчно парични средства за заплащане на таксата и не може да ги набави, за да реализира гарантираното й право на достъп до съд. По тези съображения САС е заключил, че отказът на СГС за освобождаване на молителя от внасяне на дължимата държавна такса е законосъобразен. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Първият въпрос, по начина, по който е формулиран, е пряко релевантен към правилността на обжалваното определение, доколкото се основава на тезата, че въззивният съд е игнорирал доводите на частния жалбоподател за липса на произнасяне от първоинстанционния съд по искането му за освобождаване от държавна такса. Противно на това твърдение, доводите на молителя са обсъдени от САС в мотивите на атакувания акт и са приети за неоснователни. Правилността на изводите на съда би била годен предмет на евентуална последваща допускането на касационно обжалване преценка, но не и на етапа за селектиране на частните касационни жалби. Поради това поставеният въпрос не удовлетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос също не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е част от предмета на делото, не кореспондира с мотивите на обжалваното определение, не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил крайния му извод за неоснователност на искането за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса. Третият и четвъртият въпроси възпроизвеждат съдържанието на цитираната практика на СЕС. Същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, които се свеждат до това, че не са представени доказателства за действителното имуществено състояние на ищеца и лицата, които притежават капитала му. Поради това въпросът не удовлетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че възприетите в практиката на СЕС възможни критерии за преценка освобождаването на юридическо лице от заплащането на държавна такса ще подлежат на преценка само при наличие на доказателства за конкретното имуществено състояние на молителя /какъвто не е настоящият случай/. Касационното обжалване не следва да се допусне и в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, чието наличие се твърди в частната касационна жалба. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай, атакуваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС: Същото касае необходимите доказателства, които следва да се представят с цел освобождаването на юридическо лице от внасяне на държавна такса и как следва националния съд да провери дали националноправна уредба предвиждаща авансово заплащане на фиксирана пропорционална такса противоречи на принципа на ефективност на правото на ЕС. Съставът на ВКС счита, че отправянето на запитване до Съда на ЕС е неоснователно, доколкото не е възможно да се даде абстрактен отговор за всички възможни доказателства, които е необходимо да се представят, за да се приеме наличие на основание за освобождаване на юридическото лице от заплащане на дължимата държавна такса. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение