Решение № 6333 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15490/2009 г.

Решение № 6333 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15490/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Търговище, чрез управителя Теодор Гяуров, против Решение № 1561 от 05.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1099 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, Първо отделение, VI-ти състав. Касаторът атакува съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9 от 23.11.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район - Варна". В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че Решението е неправилно, тъй като Съдът в противоречие с установената фактическа обстановка е направил своите изводи и не е обсъдил всички доказателства по делото, което е довело до погрешно направени изводи. По подробни съображения моли Решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като дружеството моли да се отмени обожаваният акт изцяло. Ответникът - Басейнова дирекция "Черноморски район - Варна" - гр. Варна, оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложен писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Производството е във фазата на втора касация. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Варненския административен съд, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9 от 23.11.2007 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция за черноморски район с център гр. Варна в частта, с която на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Търговище, е установено задължение за водовземане от повърхностни води на яз. "Тича", формирано от разпределяне на използваните веразпределени водни маси по разрешителни за водовземане № 0252/02.05.2001 г. и № 003643/03.06.2005 г. за 2006 г. за разликата над 20443,31 лв. до 20748 лв. В останалата си част е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Търговище срещу АУПДВ. За да постанови това Решение, Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган - директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. Варна, по силата на чл. 195б, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и § 9 от ЗВ, установяващи заплащането на такси за водоползване, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти Съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Възраженията, които се поддържат с касационната жалба, са същите, поддържани и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд, които са били обсъдени от съда и на които са дадени законосъобразни отговори, които се споделят и от настоящата инстанция. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва акта, като поддържа, че таксата е определена неправилно и че той е заплатил същата. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за водоползване по издаденото разрешително. Таксата за водоползване е изчислена въз основа на категорията вода, посочена в разрешителното, и при изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Съдържанието на Тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и сл. от Тарифата следва извода, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на понятията "водоползване" (т. е. ползване на води) и "ползване на воден обект". Още повече, че чл. 3 ЗВ сочи, кои са водите на територията на страната - повърхностните води и водите на устията на реките, подземните, включително минералните води, както и вътрешните морски води и териториалното море, а в § 1, т. 17, т. 23 и т. 24 от ДР на ЗВ са формулирани легалните дефиниции на понятията "минерални води", "повърхностни води" и "подземни води". Чл. 4 ЗВ регламентира, че "воден обект" е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съответно ползването на водите и ползването на водните обекти са две коренно различни по своя характер и съдържание дейности, респ. за тях се дължат и две отделни такси: такса за водоползване и такса за ползване на воден обект. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище, е че § 9 от ПЗР на ЗВ се отнася само до ползването на води, но не и до ползването на воден обект (какъвто е настоящият случай). В § 1, т. 7 от ДР на ЗВ (преди изменението с ДВ бр. 65 от 2006 г.) е дефинирано понятието "водоползване" (променено в последствие на "водовземане"), а в § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е дефинирано понятието "ползване" на водния обект. Т. е. това са две различни дейности, като първата обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а втората - представлява всяка дейност във водния обект, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите му. Затова приложението на § 9 от ПЗР на ЗВ касае само и единствено използването на водите, но не и ползването на воден обект. Таксата, посочена в чл. 9 от Тарифата, е такава "за ползване на воден обект". Предвид изложеното в предходния абзац, касационната жалба е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отменил обжалвания АУПДВ в частта му, относно претендираната такса за ползване на воден обект. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на вещото лице от съдебно - икономическата експертиза съдът обосновано е приел за недоказани възраженията на жалбоподателя срещу акта. Съгласно разпоредбата на чл. 195 б от Закона за водите, вземанията за незаплатените такси за водоползване, се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. След като актът е издаден от орган съгласно установената в нормата на чл. 195б от Закона за водите компетентност следва, че процесният АУПДВ се явява издаден от компетентен орган. Спазено е изискването за форма по чл. 59 от АПК, поради което не са налице пороци, влечащи неговата нищожност. По процесуалната и материална законосъобразност на акта. Безспорно е, че за процесния период 2001 г. - 2006 г., съгласно описаните по - горе разрешителни на министъра на околната среда и водите и на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна", "ВиК - Търговище " ООД е ползвало водоприемници за заустване на отпадъчни води, като е формирало такса заустване съобразно реално инкасираните води. Неоснователна и първото оплакване на касатора относно категорията на ползваните води. Правилно съдът се е позовал на приложените като доказателство по делото разрешителни за водовземане. Твърдението на касатора, че категорията подземни води, които дружеството ползва не е I, а II е неоснователно и както правилно е приел АС не е предмет на настоящото производство. Всички водоизточници по разрешителните за водовземане за питейно-битови нужди са от I категория, определена по реда на чл. 84 от Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, и въз основа на официални данни от хидрогеоложки проучвания и изпитвания, приложени и приети по делото. Тези разрешителни не са преоформяни в посочените в приложение № 1 от наредбата срокове, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че водоснабдителното дружество е черпело вода от подземни води I категория. В тази насока е неоснователен касационния довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане изслушване на поисканата в хода на първоинстанционното производство експертиза, тъй като заключението й не е свързано с предмета на настоящото производство. Второто оплакване на касатора е свързано с размера на таксата, определена в АУПДВ. Законосъобразни са изводите на административния съд, че размера на таксата е нормативноопределен в цитираната по-горе тарифа - чл. 2, ал. 1 и се определя по посочената в тази правна норма формула и на база разрешения годишен обем вода. Като допълнителен довод следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗВ в която е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но това не означава, че това е размерът на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода от подземните води, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но иззето от съответния водоизточник дружеството (на база разрешения годишен обем вода, поради липса на монтирани от него измервателни устройства) е задължено по закон да заплати таксата. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.