Определение № 19 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 60/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на О. К. Ц., чрез процесуалния й представител адв.Н.Г., срещу определение от 30.07.2012г. по ч.гр.д.№8802/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 20.03.2012г. по гр.д.№4037/2011г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искане, направено от О. К. Ц. по реда на чл.218 ГПК за встъпването й като трето лице-помагач на страната на ответника – Държавата, представлявана от МРРБ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искане, направено от О. К. Ц. по реда на чл.218 ГПК за встъпването й като трето лице-помагач на страната на ответника – Държавата, представлявана от МРРБ. С тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.9, б.”а”, е прието, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Съображенията са, че определението не е от предвидените в разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК две основни категории определения на въззивния съд, които подлежат на касационно обжалване; при отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Предвид изложеното частната касационна жалба следва да бъде върната като процесуално недопустима и касационното производството бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение