Определение № 875 от 11.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Л. П. М. от гр.Р. против въззивното определение на Русенския окръжен съд № 89 от 03.02.2010 год., по в.ч. гр.д.№ 54/2010 год., с което е потвърдено разпореждане на Русенския районен съд от 01.12.2009 год., по гр.д.№ 1054/2009 год. и е върната, като процесуално недопустима поради просрочие подадената от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ищец по спора, въззивна жалба срещу решение на Р. № 133 / 03. 11.2009 год., по гр.д.№ 1054/2009 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като по изложените от частния жалбоподател бланкетни съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон се иска и отмяната му. След дадените му по реда на чл.285 ГПК конкретни указания, свързани с приложението на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с допълнителна молба вх.№ 1802 от 26.02. 2010 год. частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на въззивния съдебен акт, предмет на подадената частна касационна жалба, с твърдението, че съгласно приложеното определение на ІІ-ро г.о. на ВКС № 25/ 03. 05. 1999 год., по ч.гр.д.№ 45/99 год. качеството на лицето, приело призовката следва да е индивидуализирано чрез изписване имената му, а това по делото не е изпълнено. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВК, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, но касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното: Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, към която процесуална разпоредба чл.274, ал.3 ГПК препраща, задължителна предпоставка за допускане на частно касационно обжалване, от категорията на абсолютните е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по въпрос на материалното и/ или процесуално право, който обусловил решаващите мотиви на въззивния съд да е от значение за крайния правен резултат по делото, като отношение на същия следва да е налице и някое от основанията, въведени с т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая частният жалбоподател, въпреки изрично дадените му от въззивния съд в тази насока указания, не само не е формулирал правен въпР., който по съдържанието си да попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, но въобще не е посочил конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпР., който да е от значение за решаващите изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното определение, а чрез тях и към процесуалната законосъобразност на постановения съдебен акт, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече допускане на частната жалба до касационен контрол. Отделен в тази вр. е въпросът, че дори и с оглед съдържанието на визираното с приложеното определение на ВКС противоречие, да се приеме, че този въпрос се свежда до приложението на чл.44, ал.1 ГПК, аналогичен на чл.46, ал.2 ГПК/ отм./, то безспорното обстоятелство, че всички съобщения по делото, вкл. за постановеното от Р. решение, предмет на подадената въззивна жалба са били получавани лично от страната-адресат, която е настоящ частен жалбоподател, изключва наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – арг. от т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Същевременно за прецизност следва да се отбележи, че в случая дори и по същество твърдяното противоречие не е налице, тъй като възприето с цитираното определение на ВКС разрешение по приложението на чл.46, ал.2 ГПК/ отм./, според което, когато само посочване качеството на лицето, получило призовката, респ. съдебното съобщение е достатъчно последното да бъде идентифицирано, не е необходимо да бъде изрично изписвано и неговото име е изцяло възприето от Р., приел, че настоящият частен жалбоподател, като страна по делото е редовно известен за решението на Р. с полагане на подписа му за получател при връчване на съобщението и вписване забележка „лично” от органа по призоваването. Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС