Определение № 9507 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5201/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Ц. от гр. Плевен, чрез адв. Дилков от Адвокатска колегия Плевен, против Определение № 1340/10.04.2024г., постановено по адм. д.№ 298/24 година, постановено от Административен съд -Плевен, с което е върната исковата му молба срещу Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, с която са предявени искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, причинени поради издаване на карта за дигитален тахограф през 2018г., без необходимото съдържание и е прекратено съдебното производство по адм. д.№ 298/24 г. по описа на Административен съд – Плевен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице предпоставката на чл.204, ал.1 АПК – отменено като незаконосъобразно волеизявление на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ за издаване на карта през 2018 година. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на АС-Плевен за продължаване на процесуалните действия по него. Основното възражение в жалбата е, че съдът неправилно е квалифицирал твърдението на ищеца за наличие на незаконосъобразно волеизявление на ответника като твърдение за незаконосъобразен административен акт. Ответникът – ИА „АА“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230, ал.1 АПК. Частната жалба е основателна. Съдът неправилно е квалифицирал исковете, с които е сезиран като такива, предявени в хипотезата на чл.204, ал.1 АПК вр. с чл.1 ЗОДОВ. Тази правна квалификация не следва от обстоятелствената част на исковата молба и от уточнителната молба. И в дветеq твърденията на ищеца са за незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в издаване на карта за дигитален картограф с несъответствия – гравираният номер на картата не съответства на номера на одобрение на картата, записан в чипа на същата. Сочи се, че това несъответно съдържание на картата на дигитален тахограф е в нарушение на изискванията на Регламент /ЕИО/№3821/1985 и Наредба № Н-3 от 7 април 2009г. въз основа на които нормативни актове е издадена картата, а причината за това е липсата на упражнен контрол от административния орган върху дейността на персонализиращия картите център на подчинение на ИА“АА“. От тези оплаквания в исковата молба следва, че квалификацията на исковете е по чл.204, ал.4 АПК вр. с чл.1 ЗОДОВ – незаконосъобразно действие по издаване на карта с несъответно съдържание и незаконосъобразно бездействие за упражнен контрол върху дейността на персонализиращия съдържанието върху картите. При тази квалификация, незаконосъобразността на действието и бездействието е въпрос по съществото на спора и следва да се прецени от съда при разрешаването на спора по същество, а не относно допустимостта на исковете. По посочените съображения, определението като неправилно следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от горното и на осн.чл.236 вр. с чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд