Определение № 4810 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3955/2024 г.

Производството е образувано е пред Върховен административен съд е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба от „Огняново – К“ АД със седалище в гр. София, подадена против Заповед № РД-46-109/08.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с която е на основание чл. 24, ал.1, изречение второ от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), във връзка с чл.47, ал.24 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и подаването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), чл. 75, ал.1 от Закона за подземните богатства, Решение № 147 от 23.03.2001 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства но чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - мрамори, от находище „ОГНЯНОВО-77“, област Пазарджик и т.н., на „Огняново – К“ АД за срока на концесията от 35 години е учредено право на ползване върху различни площи в землището на [населено място], община Пазарджик, за което е разпоредено „Огняново – К“ АД да заплати конкретно посочени в заповедта суми. В заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване „ пред съответния административен съд.“ При извършената служебна проверка по допустимостта на жалбата, съдът счита, че спорът не му е подсъден по следните съображения: В чл. 132 АПК законодателят е определил родовата подсъдност, като е разпределил кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд, като в своята ал. 2, т. 2 (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) разпоредбата предвижда, че на ВАС са подсъдни оспорванията на актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Предвид цитирания текст, на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от министрите и това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд (КС) на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, според което текстът на предложение първо от посочената разпоредба на Конституцията, задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и министрите, при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е подчертано, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция относно актове на Министерски съвет и министрите, определени като административни такива и израз на политическите им концепции за управление - актовете, издавани при упражняване на публична власт, в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, които могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. В случая оспорената Заповед № РД-46-109/08.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 24, ал.1, изречение второ от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), във връзка с чл.47, ал.24 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и подаването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), чл. 75, ал.1 от Закона за подземните богатства, Решение № 147 от 23.03.2001 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства но чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - мрамори, от находище „ОГНЯНОВО-77“, област Пазарджик и т.н., на „Огняново – К“ АД за срока на концесията от 35 години е учредено право на ползване върху различни площи в землището на [населено място], община Пазарджик и е разпоредено „Огняново – К“ АД да заплати конкретно посочени в заповедта суми. Според изричната разпоредба на чл. 75, ал. 9 от ЗПБ, актовете по предходните алинеи (на чл.75, ал.1 включително ) може да се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата не предвижда изрично обжалване пред Върховния административен съд като първа съдебна инстанция, поради което приложение следва да намерят общите правила на АПК. Освен това оспорената заповед по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление. Предвид изложеното и естеството на правния спор, настоящият състав приема, че депозираната от „Огняново – К“ АД не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд, а компетентен да разгледа спора е административен съд. По правилата на местната подсъдност, визирани в чл. 133, ал. 1 АПК, спорът е подсъден на Административния съд – София град, защото седалището на посочения в акта адресат е в гр. София, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Административен съд – София град, който да се произнесе по подадената жалба. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,