Определение № 50181 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1370/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С молба № 504056 от 04.10.2023 г. по описа на ВКС, Регистратура, ЗАД „Уника“ чрез юрисконсулт В. Д. М.-Иванова е отправил искане за освобождаване на внесена парична гаранция, обезпечение, на основание чл. 282, ал. 5 от ГПК. Излага съображения, че спорът между страните е приключил. Излага съображения за това, че е внесъл представеното обезпечение в размер на 97 232,30 лв. Изцяло е изплатил присъдените в полза на „Профит икономикс“ ЕООД суми, както и дължимите разноски. Моли да се върне внесената от него гаранция. Ответникът по това искане „Профит икономикс“ ЕООД чрез адв. К. е изразил становище, че и искането на съдия-изпълнител е основателно. Счита, че сумата, внесена като гаранция следва да се освободи. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 159 от 19.04.2022 г. по ч.т.д. 822/22 г., по описа на ВКС, I ТО, било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, изпълнението на осъдително въззивно съдебно решение № 29 от 29.03.2022 г. по т.д. 19/22 г., Апелативен съд – Бургас. С определение № 50 458 от 17.08.2023 г. по т.д. 1370/22 г, ВКС, II ТО обжалваното с касационна жалба решение на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване. Искането за връщане на внесената парична гаранция е направено на 04.10.2023 г. Следователно искането е отправено преди изтичане на 1 година от влизане в сила на определението по настоящето дело и не е след предвидения в чл. 82 от ГПК срок. С решение № 29 от 29.03.2022 г. по т.д. 19/22 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е потвърдено решение № 353 от 16.11.2011 по т.д. 611/19 г. ОС – Бургас, с което е осъден ЗК „Уника“ АД да заплати на „Профит икономикс“ ЕООД сумата от 97 232,30 лв, представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор за имуществена застраховка от 05.06.2018 г., измръзване през месец февруари 2019 г, на 2 860 дръвчета киви, ведно със законната лихва от 15.11.2019 г, както и разноски от 7 605 лв. С въззивното решение са присъдени разноски от 2000 лв., както и с определението по настоящето дело са присъдени разноски от 2600 лв. От сметка за размера на дълга, издадена от ЧСИ, И. Б., с район на действие ОС- Бургас, се установява, че общият размер на всички дължими задължения на ЗК „“Уника“ АД е 128 611,76 лв ,от тях главница 97 232,30 лв, лихва от 15.11.2019 г., държавна такса по изпълнителен лист 5 лв, 800 лв адвокатски хонорар, 72 лв такси ДДС, 2,50 лв, разноски, лихва 23 713,88 лв, пропорционална такса с ДДС 6 786,08 лв. Видно от платежно нареждане, издадено от ЗК „Уника“ АД се установява превод на сумата от 145 033,34 лв. по сметка на съдия-изпълнител, както и 12 205 лв (представляващи дължимите съдебни разноски) по сметка на „Профит икономикс“ ЕООД. Сумата от 145 033,34 лв, представлява сбор от посочената главница от 97 232,30 лв, както и присъдената законна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 29.09.2023 г. в размер на 39 680,40 лв, общо 136 912,70 лв и разноски по изп.д. от 8 120,64 лв. Преди искането, отправено от ЗК „Уника“ АД, разглеждано в настоящето производство, ЧСИ И. Б. на 21.08.2023 г. по изп.д. № 96 от 2022 г., е поискал превод на внесената сума като гаранция на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК от длъжника ЗК „Уника“ АД, като по това искане не е върната внесената гаранция. Видно от констатации на счетоводството на ВКС, сумата от 97 232,30 лв се намира по сметка на ВКС и към 01.09.2023 г. Сумата по внесената гаранция е преведена от ЗК „Уника“ АД. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Предвид постановеното по настоящето дело решение, с което след отмяна на решението на въззивния съд са уважени осъдителните искове, е установено, че е налице плащане, като част от дължимите суми са преведени по сметка на съдия-изпълнител, а сумите за дължимите разноски, са преведени на кредитора. Поради това, че интересът на кредитора е удовлетворен, не съществува причина, поради която сумата, внесена като гаранция да се задължа по сметката на ВКС. Осъществени са предпоставките, предвидени в чл. 282, ал. 5 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България