Определение № 62 от 06.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 240/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение №641 от 16.12.2010г. по т.д. 1609/10 на В. окръжен съд. Ответникът по касация – [фирма] –[населено място] е на становище, че подадената жалба е неоснователна. Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното:, Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. [фирма] –[населено място] е предявил против [фирма] –[населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 8760лв. – неизпълнено плащане по договор за изработка и сумата 624.27лв. обезщетение за забава за периода 17.04.2009г. – 17.11.2009г. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм.с пар.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска под определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби. С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на І т.о.