Определение № 252 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 102/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на С. С. М. и К. С. М., действащи чрез адв. Т от Адвокатска колегия Варна срещу разпореждане от 16.12.2008 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 1239/2007 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касаторите поддържа оплаквания за неправилност. Твърдят, че касационната им жалба е подадена в срок по пощата. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане администриращият Добрички окръжен съд е върнал касационна жалба с вх. № 1673/30.06.2008 г. като просрочена. Посочено е, че въззивното решение е съобщено на страните чрез техния адвокат на 26.05.2008 г., като срокът за обжалването му пред Върховния касационен съд е изтекъл на 26.06.2008. Касационната жалба е депозирана в деловодството на Добричкия окръжен съд след това – на 30.06.2008 г. Определението е неправилно. Видно от представените с частната жалба писмени доказателства – известие за доставяне на препоръчана пратка, разписка и фискален бон, издадени от „Български пощи” ЕАД РПС – Балчик, касационната жалба е изпратена по пощата, което е станало на 25.05.2008 г. Тогава, по силата на чл. 62, ал. 2 ГПК, срокът по чл. 283 ГПК не е изтекъл и касационната жалба, не е просрочена. В заключение, разпореждането на въззивния съд се явява незаконосъобразно – не е осъществен фактическия състав на чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. То следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение