Решение № 9386 от 9.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на ПИК-КО АД, представен от адв. П. Старева, против решение 4115/20.06.2022 г., постановено по адм. д. 9246/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 32-262721/16.08.2021г. на директора на ТД Митница Бургас. Касаторът заявява трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди опущения в познавателната дейност на съда по преценка на доказателствата в мотивите на съдебния акт се обсъждали само част от писмените доказателствени средства; не бил мотивиран изборът на съда да основе констатациите си единствено на изготвената от Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/ митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ и на оспорените заключения на съдебно-химичната експертиза. Оспорва правните изводи на съда за дължимото тарифно класиране на декларираната от него за поставяне под режим допускане за свободно стока, тъй като не било установено да е извършена допълнителна обработка за модифициране на кристалната структура на палмовото масло /текстуриране/ заради извършването на изследването от лаборатория без акредитация и при използване на нестандартизиран метод, който не установява вида на мазнината дали е палмово масло или шортънинг, а само нейната твърдост; използваният американски метод нямал референтни стойности, от които да се определи кога продуктът се счита за модифициран. Сочи пропуск на съда да възприеме като порок на акта на митническия орган позоваването за обосноваване на промяната в тарифното класиране на стоката на Обяснителните бележки към хармонизираната система, които не са нормативен акт и не могат да противоречат на Комбинираната номенклатура. Отрича установяванията за текстуриране на стоката и за определянето ѝ като палмов шортънинг. Настоява, че е приложен неправилно при изследването американския стандарт AOCS Cc 16-60. Възпроизвежда части от ползващото го заключение на проф. Златанов. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, а евентуално отмяна на решението и на акта на митническия орган. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на ТД Митница Бургас, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е определил различен от декларирания код по ТАРИК на стоката по митническа декларация с MRN 21BG001007028297R6 от 03.03.2021 г.; установил е допълнителни задължения за мито в размер 2 595.98 лева и за ДДС в размер 519.18 лева с лихви за забава. По констатациите на митническия орган ПИК-КО АД е декларирало за допускане за свободно обращение стока с описание Палмово масло PALMVITA PALM FAT 36-39 LGE в разфасовки от 20 кг 22 250 кг с държава на произхода Индонезия и износител Синармас агрибизнес и код по ТАРИК 1511 9099 00. Взети под отчет и заплатени са публични вземания съобразени с декларираната митническа стойност от 37 084.01 лева при ставка на вносно мито 9 %, съответстващата на декларирания код по ТАРИК /мито 3 337.56 лева и ДДС 8 495.54 лева/. Основавайки се на резултата от извършен в Централна митническа лаборатория анализ на проба от стоката, митническият орган е приел, че тя представлява палмов шортънинг, съставен изцяло от палмово масло или негови фракции, химически непроменен, но получен чрез допълнителна крайна обработка, т.нар текстуриране, за влагане в различни хранителни продукти, например теста, а тези нейни характеристики е възприел като основание за класиране в позиция 1517 от КН. Позовал се е на Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и ОБХС за позиция 1517. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган. Съдът е концентрирал спора по фактите до възприетото от митническия орган фактическо основание за издаване на акта, обвързано с обективните характеристики на поставената от ПИК-КО АД под режим допускане за свободно обращение стока като палмов шортънинг. Отнесъл е към процесуалните тежести на ответника установяването на фактическите основания за отнасяне на внесената стока към променения с акта на митническия орган код по ТАРИК, вместо към декларирания от жалбоподателя. Решаващият извод на съда е основан на посочени в Обяснителните бележки към Хармонизираната система съществен белег на растителните мазнини от позиция 1517 извършването на допълнителна обработка, довела до промяна на структурата без да е засегнала химическия състав. На заключението на МЛЕ и на заключенията на основната и на повторната експертизи съдът е основал фактически извод за обвързаност между твърдостта на стоката и претърпяната обработка с промяна на структурата, което определя изследвания продукт като шортънинг. Обсъдил е особеностите на метода AOCS Cc 16-60. Мотивирал е избора си да се довери на основното заключение на СХЕ и да възприеме позицията на две от вещите лица по повторната СХЕ. Определено е за надлежно тарифното класиране на внесената стока с акта на митническия орган и е приета за законосъобразна разпоредената с този акт правна промяна. Мотивите на съдебния акт съдържат отговор на доводите за значението за преценката за законосъобразност на оспорения акт на отсъствието на акредитация на ЦМЛ за извършване на изследването на пробата от стоката и чрез използване на вътрешно лабораторен метод. Съдът е заключил, че издаденото от компетентен орган в дължимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила решение на митническия орган съответства на материалния закон. Решение е правилно. Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за РБългария от 01.01.1992 г.). Чл. 3, т. 1, б. а от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система. Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система и според чл. 1, т. 2, б. а от Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Подпозициите от КН са с осемцифров кодов номер, чиито първи шест цифри са кодовите номера от позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система; седмата и осмата обозначават подпозициите по КН когато позициите и подпозициите от ХС не съдържат повече подраздели за нуждите на Общността седмата и осмата цифри са 00. Възможно е включване на девета цифра за националните статистически подраздели и десета и единадесета за Taric (Taric е интегрираната тарифа на ЕО чл. 2 от Регламента) подпозициите. Според чл. 12, § 1 от Регламент (ЕИО) 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година. С оглед момента на поставяне на процесните стоки под митнически режим приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577 на Комисията от 21 септември 2020 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Практика на СЕС в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т.т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 (B.A.S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat и т. 28 от решението на Съда по дело С-725/21. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи характеристики и качества на внесената от ПИК-КО АД стока, които да ги дисквалифицират от позиция 1511 и да са основание за класирането им в позицията от разпоредителната част на решението му, както и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. Съгласно текста на позиция 1511 от КН тя обхваща палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени. В обхвата на позиция 1517 са маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от 1516. По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват смеси, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък препарати, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС.. По обяснителните бележки към ХС за позиция 1517 от ХС, съвпадаща с позиция 1517 по КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани , разбити или предварително обработени чрез текстуриране или по друг начин. Според ОБХС от позиция 1517 са изключени несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно. ОБХС дефинират текстурирането като видоизменение на текстурата или на кристалната структура. Получените в резултат на текстурирането продукти се определят като шортънинг. Основание да се изключи класирането на продукта в позиция 1511 е да се определи дали е претърпял обработка различна от рафинирането, като например текстуриране /така т. 46 от решението на Съда по дело С-292/22/. Съобразено с процесуалните и логическите правила е установяването на съда, че внесената от ПИК-КО АД стока представлява палмов шортънинг. В решението е съобразено отсъствието на спор относно връзката между твърдостта на продукта и неговата структура. Още в извънсъдебната фаза на производството, при извършването на МЛЕ е описано визуалното възприятие на пробата от стоката като пластична до твърда маса, хомогенна структура с гладка кремообразна текстура; извършеното изследване с пенетрометър е установило стойности характерни за пластични мазнини и за шортънинги, а след разтопяване на възвръща предходната си форма при стайна температура. Основната екпертиза на в.л. Илиева и становищата на Илиева и Момчилова от разширената експертиза установяват отсъствието на референтни стойности за шортънинга /такива се съдържат в специализираната литература/ и описват рязкото охлаждане като способ за променяне на кристалната структура на маслото. Сочат кристалната структура като разлика между маслото и шортинга, а тя се проявява в различната им твърдост. Затова и прилагането на метод, основан на използването на пенетрометър за определяне на твърдостта /каквото значение му придава и в.л. Златанов/ не е несъвместим с установяването на твърдост, която е специфична за текстуриране. Тук следва да се имат предвид и обясненията на в.л. Момчилова и Илиева при изслушването им в о.с.з. на 14.06.2022 г., според които на нетекстурирано палмово масло не може да се измери твърдост с пенетрометър, тъй като е прекалено меко, на практика е полутечно. На извършено текстуриране сочи и невъзможността материалът да възвърне пластичността си след нагряване, както и технологичната схема за производство на маслото, която включва охлаждане. Познавателната дейност на административния съд не е опорочена и правните му изводи са съобразени с материалния закон. В обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим /така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22/. Затова и прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛА като информационен източник. Достоверността на това доказателствено средство не се разколебава от заключението на основната и повторната СХЕ. Първостепенният съд е мотивирал извода си да не възприеме изолираната позиция на в.л. Златанов. От разпоредбата на чл. 49 АПК не следва изискване за акредитиране на лабораторията, на която се възлага експертизата, а при действието на чл. 202 ГПК това не е и условие за допускане на резултата от това изследване като доказателствено средство. Първостепенният съд не е ценил ОБХС като нормативен източник, а за да подпомогне тълкуването на Съюзното право. Отказът на митническия орган да приеме декларирания от ПИК-КО АД код по ТАРИК на внесената стока, определянето на нов код и установяването в привръзка с новото тарифно класиране на допълнителни публични задължения е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт от първостепенния съд с обжалваното решение правилно. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на Агенция Митници /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 250 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.