Определение № 10222 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена от председателя И. Иванов, против протоколно определение от 23.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2078/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането й за привличане на трети лица и конституирането им при условията на чл. 219 ГПК на „Национална електрическа компания“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като подпомагащи страни. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „МВЕЦ Ляхово“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя Й. Д., чрез адвокат И. Церовски, оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на „МВЕЦ Ляхово“ ООД против Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 322 442,93 лв., от които главница 238 539,38 лв. и лихви в размер на 83 903,55 лв., вследствие на отменени като незаконосъобразни актове на ответника – Решение № Ц-5/20.02.2015 г., Решение № Ц-14/03.04.2019 г. и Решение № Ц-12/26.03.2021 г., и трите на КЕВР, прогласени за нищожни със съответните съдебни решения. В отговора на исковата молба от 11.01.2024 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала на основание чл. 219 ГПК да бъдат привлечени като трети лица-помагачи на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Според изложените в отговора на исковата молба доводи, тези дружества са адресати и са били пряко обвързани от административните актове. С обжалваното определение съдът отхвърлил искането на Комисията за конституиране на подпомагащи страни. Върховният административен съд намира, че определението е правилно. Предявеният с исковата молба на „МВЕЦ Ляхово“ ООД против Комисията за енергийно и водно регулиране иск е за търсене на обезщетение за вреди, причинени от издадените от органа незаконосъобразни решения. Между Комисията за енергийно и водно регулиране, от една страна, и „Национална електрическа компания“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, от друга страна, не съществуват отношения, които биха били повлияни от решението по делото за ангажиране на имуществената отговорност на регулаторния орган по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и правилно административният съд е посочил в обжалваното определение. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете, предявени на посоченото основание, се разглеждат по реда, установен в АПК. Процесуални правила за разглеждане на искови молби по ЗОДОВ са уредени в глава 11, дял ІІІ от АПК. Безспорно АПК не предвижда встъпване или привличане на подпомагащи страни. За неуредените случаи е допустимо само субсидиарно приложение на ГПК за неуредени въпроси, при отчитане спецификата на процеса по АПК. Встъпването, респективно привличането на трето лице-помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права, например в сферата на гражданското право във връзка с отговорността за евикция, с отговорността на поръчителя, с правото на обратен иск и др. Във всички тези случаи са налице субективни материални права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Касае се за иманентна връзка, при която изходът от исковия процес би могъл да породи съответното правоотношение. За да са приложими чл. 218 и чл. 219 ГПК в производството по реализиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, следва да е възможно пораждането на субективни права от рода на посочените по-горе, чието възникване и реализиране да е обусловено от исковото производство по ЗОДОВ. Такива не се твърдят в молбата за привличане. Поради изложеното, определението на административния съд, с което е отказано привличането на „Национална електрическа компания“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като трети лица-помагачи на ответника, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат, а от страна на ответника такива не се претендират. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,