Определение № 20 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 616/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №311,постановено на 06.10.2011г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№967/2011г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№8459/29.06.2011г.,подадена от адв.Л.А. като пълномощник на С. Г. А. против въззивно решение № І-52 от 27.05.2011г. по гр.д.№509/2011г. по описа на Бургаския окръжен съд. Определението е обжалвано от С. Г. А. с оплаквания,че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид действителната стойност на имота,съставляваща субективния интерес на обжалващия,т.е. пазарната оценка на имота към момента на подаване на касационната жалба. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода,че подадената от С. Г. А. касационна жалба срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд,постановено на 27.05.2011г. по гр.д.№509/2011г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване,тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване. Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице. Неоснователни са доводите на жалбоподателката,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид пазарната цена на имота към момента на подаване на касационната жалба. Разпоредбата на чл.69 ГПК установява процесуалните правила,въз основа на които се определя цената на иска, като изрично предвижда,че по искове за собственост върху имот размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота и само ако няма такава-пазарната цена на вещното право. В случая,видно от удостоверение №924/14.02.2008г.,издадено от [община] /лист 16 от гр.д.№7983/2009г. на Бургаския районен съд/ процесният недвижим имот има данъчна оценка,с оглед на което следва да се приеме,че пазарната цена на вещното право не може да послужи за определяне цената на иска. Още повече,че с оглед дадени от съда указания с молба от 22.12.2009г. ищците са уточнили,че цената на иска с оглед данъчната оценка към момента на предявяване на иска /19.11.2009г./ е 21.15лв. с оглед издадено на 14.12.2009г. удостоверение и заявения за защита обем от права. Тази цена на иска е посочена от ищците,възприета е от съда и не е оспорена от ответника С. Г. А. до приключване на производството пред първоинстанционния съд,с оглед на което следва да се приеме,че и преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на така определената цена на иска,доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това в хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК,както е прието и в обжалваното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение