Определение № 314 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молбата на Ф. Ш. Х., за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградски окръжен съд №2680 от 16.05.2016г., постановено по в.гр.д.№32/2016г., с което са потвърдени решение № 1156 от 27.04.2015г., и поправящото го по реда на чл.247 ГПК решение №3388 от 03.12.2015г., постановени по гр.д. 708/2014г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. Искането за отмяна по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 32 ал.2 ЗС за разпределяне правото на ползване на съсобствен имот, е обосновано с твърдение за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна не вземат становище. С определение №276 от 18.10.2016г. производството по делото е спряно до приемане на ТР по т.д.№7/2014г. на ОСГТК с оглед поставените в последното въпроси за правомощията на ВКС в производство по чл.307 ГПК и подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация - Тълкувателно дело № 7 от 2014г. на ОСГТК на ВКС – т.4 и т.10. След приемане на 5.06.17г. на тълкувателно решение по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея ведно с данните по делото, намира следното: В т. 4 и т.10 от тълкувателното решение по поставените въпроси е прието съответно, че влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, както и, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая решението, предмет на молбата за отмяна е постановено в производство по чл. 32 ал.2 ЗС. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. С оглед на това, молбата на Ф. Ш. Х. за отмяна на влязлото в сила решение, постановено в производство по спорна съдебна администрация, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.