Определение № 370 от 01.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 124/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. М. М. М. е подал частна жалба срещу разпореждане № 207 от 19.12.2008 г. на зам. председателя на ВКС, постановено по молбата за отмяна, подадена от него срещу решение № 120 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 3* от 2005 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение. С разпореждането молбата е върната поради неотстраняването в срок на нередовността, изразяваща се в непредставяне на актуална данъчна оценка на имота и поради това, че не е внесена държавна такса в размер на 50% от таксата дължима за първоинстанционното производство. В молбата се прави искане за отмяна на разпореждането и внасянето на й в открито съдебно заседание за разглеждане по същество. Ответниците по молбата М. К. В., С. П. К., Ц. П. Т., В. П. Л., чрез законния си настойник С. П. К., С. П. Л., М. Б. Н., Б. М. В., З. М. И., М. И. Ч. и М. М. М. не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на молителя и данните по делото приема за установено следното. Частната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу разпореждане на зам. председател на ВКС, с което е върната молбата за отмяна и е преградено развитието на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Молбата е неоснователна поради следното: Молбата за отмяна е постъпила в Върховния касационен съд на 10.08.2007 г. и с разпореждане е оставена без движение за представяне на актуална данъчна оценка на имота и за внасяне на държавна такса в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното дело, т.е. в размер на 2% от обжалваемия интерес. Съобщението е получено от молителя на 23.10.2008 г. и в указания едноседмичен срок молбата за отмяна не е приведена в съответствие с изискването на закона. Съгласно чл.18, ал.1 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г. по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. О. е извънинстанционнен способ за контрол върху неправилните решения, допустим в точно определени хипотези, поради което представлява самостоятелно производство и молителя не може да се ползва от правилата за определяне на държавната такса, които са действали към момента на предявяването на иска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,