Решение № 2502 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2014 г.

Решение № 2502 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/ против решение № 1448 от 10.03.2014 г., постановено по адм. дело № 5491/2013 г. на Административен съд-София град /АССГ/ в частта му, в която е отменено като незаконосъобразно. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от касатора с искане съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Претендират се и съдебни разноски. Ответникът, Айхан Осман Азис от с. Давидово, област Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Айхан Осман Азис от с. Давидово, област Силистра против Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/22803 от 11.04.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта му, в която по същество се определя санкция за бъдещ период в размер на 4 329.96 лв. Съдът, на база представените пред него доказателства и твърденията на жалбоподателя, е приел, че горната сума се формира от отказ за възстановяване на неправомерно удържани субсидии от 566,52 лв. за кампания 2010 г. и от 2 474,95 лв за кампания 2011 г. АССГ е установил от фактическа страна, че Айхан Азис е подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. УИН 19/250509/32624 като страните не спорят, че първоначално заявителят е бил оторизиран за подпомагане по това заявление и е получил изцяло оторизираната сума от 5 753.26 лв. Впоследствие административният орган е приел, че не е следвало да изплаща субсидията, поради което е издал Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/№ 01-6500/22803 от 12.04.2011 г., с който е установена недължимо платена сума за кампания 2009 г. в размер на 5 753.26 лв. Цитираният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен с решение № 113 от 8.11.2011 г. на АССГ по адм. д. № 95/2011 г. /АССГ, оставено в сила с Решение № 7479/29.05.2012 г. по описа на ВАС, трето отделение. По делото е приета и съдебно -техническа експертиза, изготвена от вещото лице Сара Коен, от заключението на която се установява, че от всички заявени за подпомагане от Айхан Осман Азис за кампания 2009 г. площи, недопустими за подпомагане се явяват 19.8 ха, а не 26.68 ха, както неправилно е установил административният орган. Въпреки това според вещото лице установените от него недопустими за подпомагане 19.80 ха също съставляват над 50 % от общо заявените за подпомагане площи, поради което изчислената от СТЕ санкция за бъдещ период се равнява на 3 213.34 лв, вместо определената от административния орган санкция в размер на 4 329.96 лв. На база горните доказателства АССГ е приел от правна страна, че с отмяната на АУПДВ е отменено и съдържащото се в него разпореждане за прихващане със субсидията за 2010 г., поради което същата сума подлежи на възстановяване като елемент от изпълнение на съдебното решение за отмяна на АУПДВ. Според АССГ прихващането на субсидията за 2011 г. също се явява неправомерно, тъй като административният орган по този начин бил допуснал предварително изпълнение на иначе отменения АУПДВ. Според съда защитата на жалбоподателя срещу прихващането на субсидията за 2011 г. следвало да се осъществи чрез обжалване на уведомителното писмо за кампания 2011 г., каквито данни не се съдържали в доказателствата по делото. Въпреки тази констатация, АССГ е приел, че с издаване на процесното уведомително писмо административният орган цели недопустим с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК резултат. Отделно от гореизложеното според АССГ обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно като постановено в нарушение на административно производствените правила- същото било постановено в несъответствие с императивните изисквания на чл. 59 от АПК - липсвали както изложени фактически, така и относими правни основания за издаването му. Административният акт не съдържал и ясна и недвусмислена разпоредителна част, в която да се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението им, с което на още едно основание уведомителното писмо противоречало на разпоредбата на чл. 59 от АПК- в случая на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Наред с това АССГ е приел, че след като АУПДВ е отменен и поради разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент № 796/2004 г. - т. е. поради грешка на оторизирания административен орган и липса на недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, същата разпоредба на регламента е относима и спрямо определената в обжалваното уведомително писмо санкция за бъдещ период- т. е. след като не се дължи връщане на получената субсидия, не може да се налагат и санкции за бъдещ период във връзка със същата субсидия. По горните съображения АССГ е отменил обжалваното уведомително писмо и е оставил без разглеждане жалбата на Айхан Азис в частта, в която е поискано изпълнителният директор на ДФЗ да бъде задължен да възстанови прихванатите субсидии за кампания 2010 г. и за кампания 2011 г. Настоящият състав на ВАС не споделя мотивите на АССГ относно констатираните пороци на уведомителното писмо. ВАС счита, че административният акт страда от по-тежък и интензивен порок от установения от АССГ, който обуславя неговата нищожност, а не унищожаемост. Административният акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на законово основание и в производство, което не е нормативно регламентирано нито в националното законодателство, нито с разпоредба от правото на Европейския съюз. Обжалваното уведомително писмо е постановено при липса на материална компетентност административният орган да определя санкции за бъдещ период за кампания 2009 г., в случай, в който вече е налице произнасяне със стабилен административен акт по това заявление в позитивен за земеделския производител смисъл - т. е. с акт, с който е оторизирана сума за подпомагане и същата е изплатена изцяло. Последващото установяване недължимост на тази сума и издаденият АУПДВ за възстановяване на изплатената субсидия сами по себе си не водят до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство вече е недопустимо, доколкото преклузивните срокове за това при всички хипотези на чл. 99 от АПК са изтекли. Чл. 102 от АПК посочва изчерпателно в какъв срок може да се иска отмяна на влязъл в сила административен акт по реда на Глава Седма от АПК - по чл. 99, т. 1 от АПК, т. е. по инициатива на административния орган, издал акта в противоречие с материалния закон, срокът е тримесечен, считано от влизането на административния акт в сила, а във всички останали случаи - тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Както в случая на чл. 99, т. 1 от АПК, така и във всички останали хипотези по чл. 99 от АПК най-късния момент на узнаване на основанието за отмяна е датата на издаване на отменения АУПДВ - 12.04.2011 г. Дори да се приеме, че обжалваното в настоящото касационно производство уведомително писмо за приключила обработка на заявление за кампания 2009 г. е издадено в производство по чл. 99 и следващите от АПК, то в този случай същото е нищожно, тъй като след изтичането на сроковете по чл. 102 от АПК, изпълнителният директор на ДФЗ не притежава материалната компетентност да отмени влезлия в сила предходен административен акт, да възобнови административното производство по заявлението за подпомагане за кампания 2009 г. и да издаде обжалваното уведомително писмо. Следва да се допълни, че налагането на санкции за бъдещ период, чрез разпореждане за изключване от подпомагане съгласно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител и след като е издаден отказ за отпускането на субсидия, поради свръхдеклариране на площи при разлика над 50% над декларираната и установената при проверките площ. След приключването на производството с оторизиране на плащане по заявлението и след отмяната на административния акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на недължимо платената субсидия, е недопустимо последващо прилагане на така наречените "санкции за бъдещ период". Този извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, от една страна, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, от друга страна. /в този смисъл решение № 12132/14.10.2014 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 3113/2014 г./ Нормата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. предвижда, че при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от регламента. Възстановяването на суми в случаите на недължимо плащане, какъвто е и разглежданият случай, се урежда от чл. 80 от регламента. Съгласно цитираната норма при недължимо плащане земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След като административното производство по заявлението за подпомагане е приключило и след като с влязло в сила съдебно решение между същите страни е прието, че отпусната по това заявление субсидия не подлежи на възстановяване при условията на чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., правилно съдът е приел, че е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да служат като основание за прилагане на санкции за бъдещ период, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. С оглед гореизложеното и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдебното решение следва да бъде отменено като, вместо него, касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като обяви нищожността на Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/22803 от 11.04.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".