Определение № 4581 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт Атанасова срещу определение № 794 от 24.01.2024 г., постановено по административно дело № 214/2024 г. от Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против протоколно определение № 2077 от 10.11.2023 г. по кнахд № 703/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Ответната страна не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), петчленен състав, ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против протоколно определение № 2077 от 10.11.2023 г. по кнахд № 703/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. За да постанови този резултат съдът е приел, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Посочено е, че преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Според съда, спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение от това правило. Според текста на посоченото нормативно предписание определението на съда, с което делото се спира поради отправеното преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Действително законът не конкретизира дали въведената невъзможност за инстанционен контрол касае хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), или касае и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на Съда на ЕС (СЕС) има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК е логично да обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството във втория случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Тъкмо затова и определението на съда, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван от друг състав преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. В този смисъл, обоснован е изводът на съда, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, ІІ-ра колегия