Определение № 1153 от 01.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 363/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 16.11.2011 г. по гр.д. № 1987/2011, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 21.03.2011 г. по гр.д. № 414/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката Д. К. Д., представлявана от адв. П. Л. от САК, която го обжалват в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на правото на изкупуване по чл. 33, ал. 1 ЗС в отношенията между обещателя и приемателя по предварителен договор, за необходимостта предварителният договор да съдържа пълна индивидуализация на обещания имот и за възможността да бъдат потвърдени действия без представителна власт, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответниците по молбата С. С. Г., К. С. Д. и В. С. В. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предварителният договор не обвързва обещателите, тъй като няма данни обещателите да са предложили обещаната част за изкупуване на техните съсобственици, не е ясно каква е площта на дворното място и един от обещателите не е подписал предварителния договор нито е потвърдил в писмен акт действията на неупълномощения от него представител. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение