Определение № 722 от 01.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 473/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерството на правосъдието на Република България, представлявано от министъра на правосъдието чрез старши юрисконсулт Р. К., срещу определение на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав от 01.06.2012 г., постановено по гр. д. № 3274/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на Министерството на правосъдието за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 19.04.2012 г. в частта му за разноските. С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 15 от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и У., вместо на чл. 20 от договора. Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли молбата на Министерство на правосъдието за изменение на постановеното по гр. д. № 3274/2011 г. протоколно определение от 19.04.2012 г. в частта му за разноските, Софийският апелативен съд съд е приел, че Министерство на правосъдието, като централен орган на Република България по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и У. следва да поеме направените разноски за преводачески услуги съобразно чл. 15, ал. 1 от същия договор. Определението е правилно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и У. всяка договаряща страна поема всички разходи, свързани с предоставяне на правна помощ на нейна територия, с изключение на извънредните разходи. В случая присъдената в тежест на Министерство на правосъдието сума в размер на 250 лева, представлява разходи по призоваване и извършване на преводи на въззивната страна И. В. Б., в качеството й на главна страна по делото. Същите са свързани с предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 15, ал. 1 от договора и нямат извънреден характер. Неоснователни са твърденията на касатора в частната жалба за приложимост на чл. 20 от договора. Тази разпоредба урежда реда и начина на подаване на молба за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно решение на територията на съответната държава, както и допълнителни реквизити към молбата, но не и разпределянето и възлагането на разходите за правна помощ по дела за екзекватура между Република България и У.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение