Определение № 546 от 26.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3635/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. М. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адвокат А. Т., срещу решение № 1946 от 21.05.2013 г. по в.гр.д. № 292/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 75 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 1308/2012 г. на Районен съд – Сандански за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 16 400 лева по издаден на 14.12.2009 г. запис на заповед, ведно със законната лихва от 06.04.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 635/2012 г. на РС-Сандански. В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Счита се, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба поради липса на твърдения на ищеца относно гарантираните със записа на заповед задължения, а в производството по чл.422 ГПК правнорелевантно е именно наличието на каузални правоотношения между страните. Освен това касаторът поддържа, че в съдържанието на документа липсва израза „запис на заповед”, и валиден падеж, опорочаващи изцяло документа от външна страна. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли исковата претенция. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК освен доводите за произнасяне по нередовна искова молба, е поставен и следният правен въпрос: „Следва ли в исковата си молба, след надлежно възражение от ответника в производството по издаване на заповедта за изпълнение, ищецът да посочи въз основа на какво каузално отношение е издадена предявената запис на заповед, т.е. от кой момент се приема надлежното възражение на длъжника, което задължава ищеца да посочи всички основания и факти, въз основа на които основава претенцията си”. Поддържат се допълнителните основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма], чрез пълномощника си адвокат Д. Х., оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно, постановено в съответствие с цитирана задължителна практика на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след преценка на доказателствения материал по делото е приел, че издаденият запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ и установява валидно менителнично правоотношение. За неоснователен е счетен поддържания от ответника/въззивник/ довод за нередовност на исковата молба поради непосочване на каузално правоотношение във връзка с което е издаден процесния запис на заповед. В тази насока е преценено, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е въвел надлежно възражение за съществуването на каузално правоотношение. С оглед на тези конкретни данни е направен извод за предявяване на иска от страна на приносителя на записа на заповед срещу издателя, който е основан само на едностранната формална абстрактна сделка, като ищецът не е длъжен да разкрива и да доказва каузалното правоотношение. Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По делото липсват данни, сочещи на извод за вероятна недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне по нередовна искова молба. Предмет на делото е установяване съществуването на вземането, основано на записа на заповед. След като ищецът не е въвел твърдения, а ответникът не е направил надлежно възражение/ във възражението по чл.414, ал.1 ГПК или в срока за отговор на исковата молба/, основано на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, то в производството по установителния иск по чл.422 ГПК не подлежи на изследване каузалното правоотношение. В този смисъл е и даденото разрешение в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в съответствие с което е и обжалвания съдебен акт на Окръжен съд – Благоевград. Поставеният от касатора правен въпрос, не би могло да се определи като значим за изхода на спора, доколкото той е основан на поддържаните от него доводи за „надлежно” направено възражение за липса на каузално правоотношение по повод на което да е издаден процесния запис на заповед. Невъзприемането на тези доводи от въззивната съдебна инстанция, която е съобразила бланковото материалноправно оспорване на вземането по записа на заповед, обективирано във възражението по чл.414, ал.1 ГПК и неподаването на отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и правилността на изводите на съда са извън обхвата на производството по допускане на касационно обжалване. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да отговарят на законодателно въведеното основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Освен това, по въпросите, свързани с предмета на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК и разпределението на доказателствената тежест в процеса е цитираната по горе т.17 от ТР № 4/2013 ОСГТК на ВКС и настоящият състав не констатира противоречие с дадените разрешения в това тълкувателно решение, поради което не е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение