Определение № 221 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 184/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. Д. Д.,[населено място] срещу определение от 21.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 3153/10г. от Софийския градски съд, с което е отменено определението от 29.09.09г. по ч.гр.д.№ 4457/09г. на Софийския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение № 242/01.06.09г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като не му е връчен препис от депозираната исковата молба, предявена по реда на чл.415 ГПК. Ответникът [фирма],[населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в срока по чл.415, ал.2 ГПК заявителят в заповедното производство е подал молба до районния съд с приложени доказателства за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, поради което определението за обезсилването й е неправилно. Частният жалбоподател не е формулирал материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за изхода на делото. Невръчването на копие от исковата молба по установителния иск не е предпоставка за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, а изложените основания в допълнителната молба от 27.10.2010г. и въведеното възражение за погасяване на вземането по давност са относими към исковото производство, но не и за производството по чл.415, ал.2 ГПК. По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд