Определение № 5 от 08.02.2017 г. на ВКС по д. № 5/2017 г.

Производството е по чл.135 ал.4 АПК. Образувано е по спор между Административен съд – Бургас и Районен съд – Средец кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от [фирма], [населено място], жалба срещу мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие” – [населено място] (ОСЗ Средец) да направи поисканите на 29.07.2016 г. от дружеството – жалбоподател промени в Картата за възстановената собственост (КВС) за землището на [населено място]. Жалбата с вх.№ 297 от 13.09.2016 г. е подадена от [фирма] чрез ОСЗ Средец до Административен съд – Бургас. Изложени са твърдения, че жалбоподателят е концесионер на имот – изключителна държавна собственост, който не е нанесен в КВС за землището на [населено място]. От него било поискано ОСЗ Средец да направи необходимите промени в картата, които не са извършени в законния срок. Бездействието на административния орган според жалбоподателя съставлява мълчалив отказ, който той обжалва пред административния съд като незаконосъобразен, без да формулира конкретно искане. По жалбата е образувано административно дело № 2071/ 2016 г. пред Административен съд – Бургас, който с определение № 2079 от 09.12.2016 г. прекратил производството пред себе си и изпратил делото по компетентност на Районен съд - Средец. Административният съд приел, че пред него не се оспорва отказ за извършване на административна услуга, а се обжалва отказ за издаване на индивидуален административен акт – за изменение на КВС, което се извършва по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и отказите за издаването им (с изключение на тези на министъра на земеделието и храните) подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождение на имота (пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК – ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.), компетентен да се произнесе по жалбата е общият съд. Средецки районен съд, пред който по жалбата е образувано гр.д.№ 2071/ 2016 г., също е прекратил производството по нея пред себе си, считайки се некомпетентен да разгледа спора. Този съд приел, че искането в жалбата не е насочено към оспорване на индивидуален административен акт или отказ за издаване на такъв, поради което разпоредбата на пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.) е неприложима. Поискана е административна услуга, а разглеждането на жалбата срещу отказа за извършването й е в компетентност на административния съд. Районният съд повдигнал с прекратителното си определение спор за компетентност между него и Административен съд – Бургас, въз основа на който акт е образувано настоящето производство. Петчленният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа жалбата на [фирма] е Административен съд – Бургас. Дори този съд да приема, че с жалбата се оспорва отказ за издаване на административен акт, изключението по пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК – ДВ бр.39/ 20.05.2011 г. не е налице. КВС не се създава въз основа единствено на ЗСПЗЗ и нормативните актове по прилагането му. Тя се създава и въз основа на ЗВСГЗГФ и актовете по прилагането му и обслужва целите и на други закони. Съгласно чл.2 от Наредба № 49/ 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ бр.102/ 2004 г.) въз основа на КВС се изработват карти на лозарски райони по Закона за виното и спиртните напитки, карти на хидромелиоративната инфраструктура по чл.19 от Закона за сдружения за напояване, специализирани карти, схеми и устройствени планове, предвидени в друг закон или нормативен/административен акт и т.н. Съществуването на КВС е временно – до одобряването на кадастрална карта и регистри за съответния район, след което дейността по поддържането на КВС и правомощията на ОСЗ за издаване на скици се прекратяват (пар.4 ПЗР ЗКИР). От изложеното е видно, че КВС нито е създадена само за имотите по ЗСПЗЗ, нито има други функции, различни от тези на кадастралната карта и регистри. Поради това изводът на административния съд, че поддържането на КВС се извършва за целите или в резултат на провеждане на процедури по ЗСПЗЗ, не намира опора в закона. С пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК – ДВ бр.39/ 20.05.2011 г. законодателят въвежда изключение от правилото пред кой съд се обжалват административни актове. Понеже е изключителна, разпоредбата не може да се тълкува разширително. Пред общия съд подлежат на обжалване само индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и отказите за издаването им. Бездействието на ОСЗ като административен орган да внесе изменения в КВС не попада в предметния обхват на пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК, тъй като поддържането на КВС не е дейност, свързана със земеделската реституция. Жалбата срещу това бездействие трябва да бъде разгледана от административния съд. В този смисъл е и утвърдената от Върховния административен съд практика, която без колебания разглежда като допустими жалбите срещу решения на административни съдилища, в които се съдържа произнасяне по действия и бездействия на ОСЗ за изменение на КВС (срв. решение № 10470 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14717/2015 г., IV о., решение № 8109 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2012 г., IV о., решение № 2523 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2013 г., IV о., решение № 13392 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2011 г., II о., решение № 11290 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2010 г., IV о. и др.). По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд