Определение № 9032 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба на П. Т. З. от гр. Димитровград, чрез адвокат Б. Бойчев, срещу Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките (БАН), с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени вреди в размер на 24,00 лева. Като основание за това е посочена нищожността, алтернативно незаконосъобразността на т. 2 от Заповед № I 172 от 24.03.2023 г. на директора на НАИМ при БАН, с която е определен размерът на входната такса за възрастни – 12,00 лева. Претендират се разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира така предявеният иск за процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал 1 и 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съобразно ал. 2 на същия член, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. При анализа на цитираните разпоредби става ясно, че отмяната на административния акт е условие за допустимост на иска за вреди от този акт. От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът претендира, че настъпилите за него вреди са в резултат на т. 2 от Заповед № I 172 от 24.03.2023 г. на директора на НАИМ при БАН, с която е определен размерът на входната такса за възрастни – 12,00 лева. Поради това той е заплатил два входни билата на обща стойност 24,00 лева, за което представя фактури. Видно от приложените по делото доказателства, П. Т. З. е оспорил законосъобразността на т. 2 от Заповед № I 172 от 24.03.2023 г. на директора на НАИМ при БАН, но жалбата му е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено поради липса на правен интерес с Определение № 5154 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2832/2024 г., по описа на Върховния административен съд, потвърдено с Определение № 7966 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5756/2024 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. С оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, настоящият състав намира, че липсва една от предпоставките за допустимост на иска за вреди, а именно- отменен по надлежния ред административен акт, поради което исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 204, ал. 1, във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,