Определение № 2187 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2024 г.
ВАСПето отделение23.02.2024reporting judge Йовка Дражева
Ruling
ОТМЕНЯ определение № 71/08.01.2024 г. по адм. дело № 1028/2023 г. на Административен съд – Плевен. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: Членове: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Тачев срещу определение № 71/08.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1028/2023 г. на Административен съд – Плевен, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК до приключване на производството по адм. д. № 944/2023 г. по описа на АС – Плевен с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Ответникът по частната жалба Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/ не взима становище по същата. Върховният административен съд, пето отделение, след като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството по адм. дело № 1028/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ДАНС за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в причинна връзка с отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, които вреди представляват неизплатени за периода от 15.08.2021 г. - 24.01.2022 г. заплати, полагаем годишен отпуск, средства за битово-културно обслужване и за облекло, ведно със законната лихва от възникване на задължението до окончателното плащане, както и иск за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в размер на 5000 лв. за същия период. Делото е спряно до приключване на адм. дело № 944/2023 г. по описа на АС - Плевен с предмет на оспорване заповед № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на Председателя на ДАНС за допълване на Заповед № ЧР-з-420/13.07.2023 г. относно момента на възстановяването на длъжност на държавния служител, в част I „считано от 15.08.2021 г.“. За да постанови оспореното определение за спиране на производството по делото, АС – Плевен е приел, че за правилното решаване на спора е от значение произнасянето с окончателен съдебен акт относно законосъобразността на Заповед с Peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на Председателя на ДАНС в оспорената I част. Определението е неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че произнасянето по предявеният от К. Тачев иск е обусловено от решаването на въпроса с окончателен съдебен акт относно законосъобразността на Заповед с Peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на Председателя на ДАНС в оспорената I част. В случая този въпрос не е преюдициален за исковото производство по адм.д.№ 1028/2023 г. за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили в период от 15.08.2021 г. до 24.01.2022 г., наведен с исковата молба. И това е така, защото спорът за началната дата на възстановяване на длъжност по твърдение на жалбоподателят е тази дата да е по-ранна. Иск обаче за присъждане на обезщетение за период до 15.08.2021 г. не е предявен и затова за исковото производство спора по адм.д.№ 944/2023 г. по описа на АС-Плевен е ирелевантен. В случай, че началната дата от 15.08.2021 г. за възстановяване на длъжност е неправилна, закщото е трябвало да бъде по-ранна, ищецът ще може да предяви друг иск с основание обезщетение за вреди, претърпени за период до 15.08.2021 г. Във висящото исково производство това обаче не може да стане дори по реда на изменение на иска по чл. 214, ал.1 ГПК, защото законът забранява да се изменя едновременно основание и петитум, т.е. да се въведе нов спорен период време, през който са претърпени вреди и да се поиска обезщетение в конкретен размер за този нов период от време. Следователно като е спрял съдебното производство съдът е постановил неправилно определение. Предвид изложеното, няма основание за спиране на производството по адм. дело № 1028/2023 г. на Административен съд – Плевен, поради което обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение