Определение № 390 от 26.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1604/2017 г.

Производството е по чл.257 от ГПК. Образувано е по молба за определяне на срок при бавност, подадена от Е. Е. К.. С определение №392/02.02.2017г. по в.ч.т.д.№5476/2016г., Софийски апелативен съд, 4 състав, е потвърдил разпореждане от 03.10.2016г. по т.д. №4041/14г. на Софийски градски съд, ТО, 22 състав, за връщане на документ, съдържащ се в кориците на ч. гр.д.№1530/2015г. на САС, озаглавен „частна жалба“ срещу разпореждане №1460/28.01.2015г. по т.д.№4041/2014г. на СГС. На 27.02.2017г. Е. Е. К. е подала частна касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд. На 29.06.2017г. от Е. Е. К. е подадена молба за определяне на срок при бавност. В нея страната твърди, че частната й жалба не е изпратена за произнасяне във ВКС, въпреки, че са отстранени нередовностите й и е изтекъл срокът за отговор от противната страна. Моли да бъде определен подходящ срок за изпращането на жалбата за разглеждане от ВКС. При проверка на делото настоящият състав на ВКС констатира, че с придружително писмо от 03.07.2017г. частната касационна жалба е изпратена до ВКС от Софийски апелативен съд, постъпила е във ВКС на същата дата, като по нея е образувано ч.т.д.№1605/2017г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. Доколкото процесуалното действие, за което молителката желае да бъде определен срок, вече е извършено, то молбата по чл.255 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът