Решение № 13609 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2020 г.

Решение № 13609 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Чилингирова от [населено място] срещу решение № 7865/12.12.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 7526/2019 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Накратко възраженията на касатора могат да бъдат изведени в следните няколко пункта: 1. Служителите на общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ ЕАД) нямали правомощия да извършват проверки на място в жилищата на заявителите в процедура по издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на територията на Столична община. 2. Извършената такава проверка на адреса по заявлението на г-жа Чилингирова с вх. № ВС112425/31.05.2019 година в [населено място], била освен при липса на правно основание в Наредбата на Столичен общински съвет за организиране на движението на територията на Столична община, и в нарушение на правилата за правна сигурност, доколкото служителката Б. Недкова без да се легитимира влязла в жилището й, апартамент №[номер], на [улица], огледала антрето и напуснала без да състави констативен протокол за проверката на място и да отрази констатациите по проверката, както и след като отказала оглед на другите помещения, които жалбоподателката ползва. Първоинстанционният съд неправилно обосновал валидност на изводите от тази нерегламентирана проверка, както и неправилно кредитирал показанията на проверяващата служителката, а без основание игнорирал тези на свидетелите Г. Георгиев и Ц. Маринов, които били напълно обективни и незаинтересовани по делото. 3. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за спазване на формата на обжалвания отказ, обективиран в писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД. Последното не съдържало белезите на административен акт, съгласно изискванията на закона и без правно и фактическо основание засягало права и интереси на жалбоподателката. 4. Оспорват се изцяло като неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно предназначението и употребата на помещението, което Чилингирова ползвала под наем на посочения адрес. Твърди, че липсва законова забрана един адрес да представлява едновременно седалище и адрес на управление на фирмата и неин постоянен адрес по лична карта. Основното предназначение на помещението било жилищно, съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията (в чл. 40 от ЗУТ) и съгласно представения нотариален акт за собственост. 5. Оспорва като ирелевантен спрямо настоящото производство факта на съсобственост върху други жилищни помещения на територията на гр. София. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. Ответникът, изпълнителният директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на В. Чилингирова от [населено място] срещу писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Касаторът релевира общо възражение на допуснати от съда съществени процесуални нарушения, което предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК се явява неоснователно като общо формулирано. Твърдените пороци за некредитиране на показания на свидетели, за липса на обоснованост на правните изводи се отнасят до обосноваността и съответствието на решението с материалния закон. Досежно твърдените пороци са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, касационната инстанция намира същите за основателни, при следните изводи от правна страна: В. Чилингирова от [населено място] обжалва пред АССГ писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. Видно от съдържанието на това писмо, на адреса по заявлението на г-жа Чилингирова, а именно – [населено място], [улица], ап. [номер] е извършена допълнителна проверка от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, който е установил, че същият не е обособен като жилищен и не се използва за жилищни нужди. Пространството в имота било организирано по начин, обезпечаващ дейността на правна къща "АВА МЕНИДЖМЪНТ" ООД. Поради което и на основание чл. 72 от НОДТСО, г-жа Чилингирова се информирала за това, че не може да й бъде издаден стикер за локално платено паркиране. Правилни са изводите на АССГ, че производството, финализиращият акт по което се оспорва, представлява процедура по издаване на винетен стикер за локално паркиране на територията на Столична община. Последната е регламентирана в раздел 2. 3. на Наредбата на Столичен общински съвет за организиране на движението на територията на Столична община (Наредбата). Съгласно този раздел на Наредбата, кметът на Столична община има компетентност да издаде заповед, с която да определи зони с режим на локално платено паркиране на пътните превозни средства /ППС/. Чл. 72 от Наредбата съдържа критериите, на които трябва да отговарят физическите лица с право да ползват облекчение въз основа на доказано право на локално платено паркиране. Същите лица следва да заявят и докажат правото си да се ползват от режима на локално паркиране на пътно превозно средство (ППС), което право се установява (удостоверява) с издаден валиден винетен стикер, издаден по реда и при условията в посочения по-горе раздел (чл. 77 от Наредбата). След като правото на локално платено паркиране се установява с винетен стикер (чл. 74 от Наредбата), последният има характер на удостоверителен знак. Издаването на такъв винетен стикер е от значение за претендиращия правото, тъй като без този стикер, физическото лице не може да упражни правото си на локално паркиране в определена зона във връзка с негови жилищни нужди при заложени нормативно предпоставки. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът за издаване на такъв винетен стикер представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, дори и да е обективиран във формата на писмо. Касационната инстанция споделя и извода на АССГ, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при приложение на чл. 78 от Наредбата. Касационната инстанция не споделя извода на АССГ, че писмото, обективиращо акта е издадено в съответствие с процесуалните и материалноправните норми, и с целта на закона. За да достигне до извод за законосъобразност на отказа за издаване на винетен стикер за платено паркиране, първоинстанционният съд е мотивирал, че "не се оборва констатацията на административния орган, че вписаният като постоянен адрес на жалбоподателката, не се ползва за жилищни нужди". Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателствени средства, касационната инстанция приема, че такава констатация органът не е направил, въз основа на валидно отразени фактически установявания, обективирани по надлежен ред. Същата изведена като извод в писмото от 19.06.2019 година е необоснована и не съответства на събраните доказателства. Съгласно чл. 77 от Наредбата, редът и условията за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране включват няколко стъпки, като същите се свързани с подаване на заявление по образец до ЦГМ ЕАД от лицето, което желае за ползва услугата и установяване на обстоятелствата по чл. 72 от Наредбата от заявителя чрез прилагане към заявлението на писмени доказателства. Постоянното или продължителното пребиваване на адреса, за който се иска стикера, се удостоверява от заявителя с лична карта или удостоверение. Копие от лична карта в случая е приложено от заявителката Чилингирова, като видно от същата, постоянният й адрес съвпада с адреса по заявлението, с което се прави искане за издаване на стикера. В случая не се спори, че останалите предпоставки са били налице по отношение на заявителката. Спорът е досежно установяване на обстоятелството, свързано с ползване на този адрес, в частта в която Чилингирова го държи под наем на основание договор, за жилищни нужди. Видно от одобрения образец "заявление" за издаване на процесния винетен стикер във връзка с разпоредбата на чл. 77 от Наредбата, към заявлението заявителят прилага копие от лична карта, регистрационен картон на ППС, документ доказващ валидно правно основание за ползване на ППС, нотариален акт или друг документ, удостоверяващ за собствеността на жилищния имот или договора за наем. Обстоятелството, че имотът, на адреса за който се иска издаване на стикера, се използва като жилищен, се декларира от заявителя. Декларацията представлява част от съдържанието на заявлението и заявителят се подписва, че носи наказателна отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства. В рамките на процесното заявление, г-жа Чилингирова е декларирала, че ползва помещение от 9 кв. м. ведно със сервизни помещения на [улица], ап. [номер] за жилищни нужди. Декларацията в случая се явява доказателствено средство за декларираните в нея факти. Дори и да представлява частен документ, същата е входирана пред административен орган, за да удостовери определени обстоятелства и се явява доказателствено средство във формата, която е изискал самият орган. В писмото на изпълнителния директор на ЦГМ ЕАД се твърди, че на 18.06.2019 година е извършена проверка от служител на дружеството и е направен извод, че декларираният по заявлението от г-жа Чилингирова имот не се ползва за жилищно нужди. Това касационната инстанция намира за извод, а не за констатация. Констатации в тази насока липсват (дори и в съставения и приложен на л. 48 по делото констативен протокол), за да се изгради въз основа на тях сочения извод. В хода на административното производство преди издаване на обжалваното писмо, органът не е съставил констативен документ, в който да отрази фактите, въз основа на които прави извода за необособеност на имота като жилищен. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е тази, която следва да опровергае констатацията на органа, че имотът не е обособен като жилищен. Напротив, органът на първо място следва да представи констатации по фактите, въз основа на които е направен този извод, защото право на г-жа Чилингирова е да се защитава срещу констатациите на органа, въз основа на които той е направил сочения извод. Извод неподкрепен с констатации по фактите се явява необоснован и безспорно ненадлежно установен. Соченото представлява порок от процесуално естество, обосноваващ и материална незаконосъобразност на обжалвания пред административния съд отказ. Дори и в хода на съдебното производство, при разпита на г-жа Недкова в съдебно заседание на 20.11.2019 година, свидетелката да описва определени факти досежно разпределение на пространството и разположението на мебели в него, въз основа на които е направила извод по време на проверката за необособеност на имота като жилищен, тези показания не биха могли да санират допуснатото в хода на производството нарушение, тъй като на този етап от производството г-жа Чирингирова не може да се защитава срещу тези факти. А и те по никакъв начин не се явяват част от фактическата обосновка на издадения отказ. На следващо място, касационната инстанция намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че не може да се направи извод, че процесната стая от 9 кв. м. отговаря на което и да е изискване на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. По делото са представени доказателства, че апартаментът № [номер] на [улица] по документ за собственост представлява жилище. Фактът дали стаята от 9 кв. м., ведно със сервизни помещения към нея, се ползва за жилищни нужди по никакъв начин не следва да се смесва със статута на имота като жилищен. По делото няма данни той да е променен. От друга страна, неясно по какъв начин съдът установява, че към стаята от 9 кв. м. липсват сервизни помещения, каквито има всяко жилище като баня, тоалетна и кухня, след като такива констатации органът не е обосновал преди издаване на акта, а разпитаните по време на съдебното производство свидетели твърдят, че обход на тези помещения не е направен по време на проверката, за да се установи съществуват ли. В действителност обаче такива са описани към договора за наема. Сервизните помещения безспорно включват освен баня и тоалетна, и кухня. Придадеността на сервизни помещения към стаята от 9 кв. м. е доказана чрез представения нотариален акт и договор за наем. Липсват доказателства тя да е оборена от органа. Предвид това, остава неизяснен въпроса, по какъв начин съдът констатира липсата на такива помещения в действителност, както и защо приема, че проверката на г-жа Недева е реализирана в рамките на помещението по договора за наем. В последния ясно са отразени сервизни помещения като част от предмета на договора, а г-жа Недева не е направила обход и оглед на тези помещения. Касационната инстанция намира за необосновани и изводите на съда в частта относно свидетелските показания на свидетелите Г. Георгиев и Ц. Маринов. За касационната инстанция остава неясно защо съдът приема тези доказателства за несъответни на останалите такива по делото, както и кои са тези "останали доказателства" по делото, на които показанията са несъответни? Напротив, показанията са на лица, които познават навиците на заявителката и твърдят под страх от отговорност, каквито са и твърденията в декларацията на г-жа Чилингирова, че последната живее на това място, където и работи. Липсват констатации на органа в обратна насока, въз основа на които той да е обосновал извод за противното. Както касационната инстанция посочи по-горе, изписаното изречение извод в констативния протокол на л. 48 по делото и писмото на изпълнителния директор не обосновават обратното и по никакъв начин не се явяват доказателствени средства, на които показанията да противоречат. Ето защо направеният от съда извод е бланкетен и необоснован. Липсват други доказателствени средства по делото, въз основа на които да е издаден административния акт и които да установят както липса на сервизни помещения към стаята, така и неизползването им за жилищно нужди от г-жа Чилингирова. Касационната инстанция не споделя и извода на АССГ за релевантност към изхода на настоящия спор на факта относно другите вещни права на г-жа Чилингирова. Касаторът правилно твърди, че броят на други имоти, върху които заявителят в производството по чл. 77 от Наредбата има права, е ирелевантен спрямо правото му да претендира признаването на право на винетен спикер за платена паркиране. И не на последно място, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при приложение на АПК, фактическото използване на едно жилище, може да се установява от административните органи, ако същият факт е релевантен за признаване от органа на определени права на заявителя. Това обаче не означава, че въз основа на оглед, служителите към органа, за които трябва да е надлежно доказано, че именно органът им възлага процесния оглед, могат да направят извод, въз основа на който органът да постанови отказ от признаване на твърдяното право, без да обективират по надлежен ред констатациите от огледа чрез отразяване на констатираните факти при извършването му, като се даде възможност на заявителя да се защити срещу същите. По въпроса дали един имот може да се ползва като седалище и адрес на управление на едно дружество и едновременно да е обособено за жилищно нужди, без последното да представлява пречка за признаване на права на заявителите, които живеят на адреса на винете стикер за платено паркиране в Столична община, касационните състави на ВАС са се произнасяли в положителен смисъл. Предвид гореизложеното, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено. При приложение на чл. 222, ал. 1 АПК спорът между страните следва да се реши по същество, като се отмени писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. Последното е издадено при неизяснена фактическа обстановка, допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Делото във вид на преписка следва да се върне на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, за процедиране на заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. Спазването на процедурата по заявлението изисква констатациите на лицата, на които по надлежен ред е възложена проверка на място, да бъдат надлежно обективирани в съставен на мястото на огледа протокол, препис от който да се връчи на заинтересованото лице с възможност за възражение; както и произнасяне на органа с валиден писмен акт след анализ на фактическите констатации, въз основа на който да се изведат правните изводи за съществуване или съответно несъществуване на претендираното от заявителя право. Т. е. проверката на доказателствата, приложени от заявителя в процедурата по издаване на винетен стикер, в това число и на декларацията за ползване на имота за живеене, може да бъде извършена чрез оглед от компетентно лице на мястото, претендирано за живеене. Но всяка констатация по фактите при огледа следва да бъде обективирана в нарочно съставен на място констативен протокол. Надлежното мотивиране на всеки административен акт изисква анализ на фактите във връзка с приложимото право. Единствено по този начин се гарантира в пълнота защитата на правата на заявителите. Предвид изхода на делото, на В. Чилингирова от [населено място] следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 80 лева заплатени държавни такси.