Определение № 677 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 512/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. С определение № 96 от 06.07.2010 г. по ч. гр.д. № 138/2010 г. на Б. апелативен съд е потвърдено определение № 749 от 20.05.2010 г., постановено по гр.д. № 865/2010 г. на Б. окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 и сл. ЗОПДИППД срещу Н. М. З. от гр. Б.; Р. И. З. от гр. Б., извършваща дейност на едноличен търговец под фирма “Р.- Р. З. и ООД “З. и И.” със седалище гр. Б. чрез налагане обезпечителни мерки възбрани върху двадесет недвижими имота, в т.ч. апартаменти в сграда, застроена в УПИ 2635 в кв. 39 по плана на ж.к. “Б. М.”, гр. Б.; запор върху банкови сметки, леки автомобили и вземания от физически лица. Срещу определение № 96 от 06.07.2010 г. на Б. апелативен е постъпила частна касационна жалба вх. № 5761 от 14.07.2010 година, подадена от ООД “З. и И.” със седалище гр. Б. чрез представляващия го управител Г. М. И.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: законосъобразно ли е налагането на възбрана върху имоти, придобити от търговското дружество преди включването на съдружник на лицето, спрямо което се иска обезпечителната мярка; допустимо ли е налагане на възбрана върху цялото имущество на дружеството или обезпечението следва да се ограничи върху дружествените дялове на лицето, спрямо което се приема, че са налице данни за извършено престъпление; допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки при доказателства за произхода на средствата, с които е придобито имуществото се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Б. апелативен съд. Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като по приложението на чл. 21 и чл. 22 ЗОПДИППД е налице трайно установена практика, основания за промяна на която не са налице. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, съобразена в обжалваното въззивно определение, опровергаването на презумпцията чрез доказване на законния източник на средства не може да бъде извършено в обезпечителното производство с оглед целта и същността на института на обезпечението – да осигури по време на висящността на спора осъществяване на неоснователно отричано право или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано право като лиши ответника от фактическа и правна възможност да предприеме промени, осуетяващи търсената с иска защита. Предположението, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност може да бъде оборено чрез доказване законния източник на средства в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД, а в хипотезата на чл. 31 ЗОПДИППД, когато производството завърши без решение за отнемане на имуществото, съгласно чл. 32 ЗОПДИППД, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с прилагане на ЗОПДИППД при условията и реда на ЗОДОВ. Съдът е съобразил и установената практика по въпроса допустимо ли е налагане на възбрана върху цялото имущество на търговско дружество или обезпечението следва да се ограничи върху дружествените дялове на лицето, спрямо което се приема, че са налице данни за извършено престъпление. Дяловете от търговското дружество съставляват имуществен обект в патримониума на съответния съдружник, а имотите са имуществен обект в патримониума на търговското дружество. При налагане на обезпечителна мярка могат да бъдат запорирани отделни имуществени обекти от патримониума както на физически, така и на юридически лица, когато са налице предпоставките за това - в полза на държавата се отнема и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическото лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице (чл. 6 ЗОПДИППД). Въпросът законосъобразно ли е налагането на възбрана върху имоти, придобити от търговското дружество преди включването на съдружник на лицето, спрямо което се иска обезпечителната мярка не е обуславящ изхода на делото. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, а това се установява и от приложените по делото нотариални актове, че правото на собственост върху УПИ V - 2635 в кв. 39 по плана на ж.к. “Б. М.”, гр. Б. е придобито от дружеството възмездно чрез покупка от съдружника И. Н. З. – дъщеря на Н. М. З. (обвинен в извършване на престъпление по чл. 252, ал.2 вр. с ал.1 НК), след като същия имот и е бил прехвърлен безвъзмездно от Н. З., а заемните средства, получени от “Р.” АД, инвестирани в строителството на възбранените апартаменти са изплащани след включването на съдружника Н. М. З.. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение