Определение № 647 от 21.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 578/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 67/19.03.2011г., постановено по т.д.№ 126/10г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 52/16.07.2009г. по т.д.№ 15/09г. на Русенския окръжен съд за отхвърляне на молбата на касатора за обявяване на неплатежоспособността или свръхзадължеността на [фирма], [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че дружеството не е в състояния на неплатежоспособност, тъй като разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите. Посочен е размерът на собствения капитал, който покрива пасивите, както и стойността на краткотрайните активи, които са достатъчни за погасяване на краткосрочните задължения. Решаващият състав е изложил съображения, че не е налице и състояние на свръхзадълженост, предвид на обстоятелството, че дружеството разполага с материални запаси и краткосрочни вземания, с които да погаси паричните си задължения. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите дали изводите на въззивния съд за липсата на материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, в частност дали дружеството разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, дали е извършен цялостен анализ на финансово- икономическото му състояние и дали паричните задължения могат да се погасят, представляват наведени оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът не сочи, че са допуснати конкретни нарушения на материалния закон, а се позовава на евентуална необоснованост на въззивния акт. Неправилността на обжалваното решение не е основание по чл.280, ал.1 ГПК с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка по приложението на правото, а не на фактите по конкретния спор. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд