Решение № 318 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 185/2009 г.

Недоволен от въззивното определение е касаторът/ищецът по спора/ „П”Е. със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от юрисконсулт М. А. А., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като противоречи на обичайната съдебна практика относно: 1. визираното в чл.116 ГПК/отм./ право на ищеца да измени иска си като премине от установителен в осъдителен иск; 2. задължението на съда да извърши правната квалификация на спора; 3. въпроса – кой определя предмета на спора и търсената с иска защита/съда или ищеца/; 4. наличието на правен интерес за воденето на делото от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Представя съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществените – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос. Решение № 1* от 05.10.1955 го. по гр.дело № 4370/1955 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд касае приложението на чл.116 ГПК/отм./, но във връзка с чл.206 ГПК, чиято ал.1 е отменена през 1997 год.; ал.2 е нова от 1961 год., изменена през 1997 год. и чл.209 ГПК/отм./; Решение № 1* от 01.10.2008 год. по гр.дело № 3239/2007 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до приложението на чл.97, ал.1 ГПК/отм./, но при друга фактическа обстановка; Определение № 496 от 19.05.2004 год. по ч.гр.дело № 339/2004 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е произнесено във връзка с недопустим иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, но във връзка с мълчалив отказ за регистриране на МПС; За определение от 22.04.2008 год. по в.ч.гр.дело № 419/2008 год. на Великотърновския окръжен съд и определение № 856 от 11.06.2008 год. на В. окръжен съд по в.ч.гр.дело № 425/2008 год. липсват заверка, че са влезли в сила и кога, поради което не следва да се съобразяват. Следва да се има предвид, че поначало липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното материално право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск и в тази връзка установителния иск е субсидиарна форма на защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение