Определение № 658 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 502/2010 г.

Производството е образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Т. и С. Д. К., гр. С. срещу определение № 3635/01.03.2010г., постановено по ч.гр.д. № 11859/09г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.08.09г. по гр.д. № 38731/09г. на Софийския районен съд за допускане на незабавно изпълнение. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът Б. Н. Ф., гр. С. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната касационна жалба е недопустима. Обжалваното определение не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попада в хипотезите по чл.274, ал.3 ГПК. Тези определения не преграждат развитието на заповедното производство и не дават разрешение по същество на това производство. Разпореждането за незабавно изпълнение е относимо към изпълнението на присъденото вземане. Определението на Софийския градски съд е влязло в сила като необжалвано. Посочването в диспозитива, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, е без значение. С настоящото определение на ВКС само се констатира необжалваемостта на въззивния акт, поради което то е окончателно и не подлежи на контрол по реда на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд