Определение № 7647 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5977/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/. Образувано е по частна жалба на С. Г. Т., чрез процесуалния му представител адв. Русанова, срещу определение № 4467 от 26.04.2024г., постановено по адм. дело № 4118/2024г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо изх. № КИИП – ЦУ – 036 от 19.02.2024г. на председателя на управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), прекратено е производството по делото е и административната преписка е изпратена на контролния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за произнасяне по жалбата на С. Г. Т.. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда, че в случая не е налице индивидуален административен акт, като напротив намира, че оспореното писмо няма уведомителен характер, а представлява акт, подлежащ на съдебен контрол. Твърди и неправилност на извода на съда, че в случая писмото не подлежи на директоно оспорване пред съда, а преди това на задължителен контрол по административен ред. Посочва в тази връзка, че оспореното писмо не представлява акт по чл. 13 ЗКАИИП, а е такъв по чл. 14а от ЗКАИИП. В тази връзка твърди, че за председателя на управителния съвет е било налице задължение да го впише в съответния регистър и то служебно съгласно чл. 16 от Закона за придобиване на професионална квалификация /ЗППК/, който ред е различен от общия ред по чл. 12 и 13 ЗКАИИП. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответнаикът Председателят на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, чрез процесуалния си представител адв. Якимова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд приема, че оспореното писмо на председателя на КИИП има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Посочил е, че съгласно чл. 148 АПК административен акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред, освен ако със специална норма е предвидено друго. Приел е, че в случая съгласно чл. 13 ал. 3 ЗКАИИП решенията за вписване в регистъра или отказа за това могат да се обжалват от кандидата пред Контролния съвет на КИИП. Поради това е направил извод, че в случая е налице специална законова разпоредба, която изключва прилагането на общия ред по чл. 148 АПК, и не позволява да се търси защита директно по съдебен ред, преди да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред. Поради това е приел, че с чл. 13 ал. 3 ЗКАИИП е изключена възможността за пряк съдебен контрол на акта на управителния съвет, а в случая – на председателя. Поради това е посочил, че дори и да се приеме, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, то жалбата срещу него е неподведомствена на съда. Поради това е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството по делото и е изпратил жалбата с административната преписка за произнасяне от компетентния според съда орган, а именно контролния съвет на КИИП. Определението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт. Съгласно чл. 21 ал. 1 АПК „Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт“, а съгласно ал. 2 и ал. 3 на тази разпоредба такива са и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. За това дали един акт съдържа такова властническо волеизявление, което да го определи като индивидуален административен акт, се съди съобразно съдържанието. В случая в оспореното писмо не се съдържа отказ за издаване на акт от вида на посочени в чл. 21 ал. 1, 2 или 3 АПК. Напротив видно от съдържанието на оспореното писмо с него жалбоподателя се уведомява, че съгласно ЗППК следва да представи изискващи се документи, от които да е видно, че има придобита професионална квалификация в друга държава, която съгласно българското законодателство му дава право да упражнява регулирана професия „инженер в инвестиционното проектиране“. Действащата национална правна уредба (чл. 15, 16 ЗППК, чл. 14а ЗКАИИП) регламентира специален ред за регистрация на инженери в КИИП и архитекти в КАБ при временно или единично предоставяне на услуги. Чрез тази нормативна уредба лица, които притежават съответна на изискваната проектантска правоспособност, която следва да бъде доказана със съответен документ, издаден от държава членка, могат да получат съответната регистрация в КИИП и КАБ, каквато е заявил и жалбоподателят. В случая заявлението е подадено на основание чл. 14а ЗКАИИП, съгласно който „В случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги в областта на архитектурата и инвестиционното проектиране от граждани, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, се прилага част втора от Закона за признаване на професионални квалификации и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги“. В част втора на ЗППК попада и чл. 16 ал. 1 според който „Гражданите на държава членка, които временно предоставят услуги в областта на инвестиционното проектиране, се вписват служебно в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и получават удостоверение за вписване“, като обаче това служебно вписване следва да стане при спазване и на правилата по чл. 13 ЗППК, разписващ документите, които следва да се представят, и по чл. 14 ЗППК, определят облекченията в този ред, които разпоредби също попадат в част Втора на ЗППК, към реда, по която препраща чл. 14а ЗКАИИП. Поради изложеното настоящият състав споделя извода на първоинстационния съд, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и не обективира отказ за служебно вписване на жалбоподателя в съответния регистър, а има уведомителен характер с оглед на това, че с него той е уведомен какви документи следва да представи. Неправилен е извода на съда, че чл. 13 ал. 3 ЗКАИИП, която настоящият състав счита за приложима и при постановяването на акт по чл. 14а ЗКАИИП, разписва задължителен ред за административно обжалване на решенията или отказите на управителния съвет на КИИП за вписване в съответен регистър пред контролния съвет на КИИП. Видно от редакцията на разпоредбата, тя предоставя възможност /използваният глагол е „може“/ за обжалване първо по административен ред, а не разписва задължително оспорване първо по административен ред. В случая обаче не е налице въобще акт на управителния съвет на КИИП, нито положителен, нито отрицателен – отказ, който да може да бъде обжалван по административен ред. Това е така, тъй като оспореното писмо не е издадено от управителния съвет и по – важно не съдържа отказ за вписване в регистъра, а уведомява жалбоподателя относно необходимите документи, които допълнително следва да бъдат представени. Едва след като бъде формирано волеизявление на управителния съвет на КИИП, в случай, че е неблагоприятно за жалбоподателя, за него би възникнала възможност за оспорването му по административен ред пред контролния съвет на КИИП или по съдебен ред. Предвид изложеното настоящият състав счита, че не са били налице предпоставките за изпращане на жалбата на контролния съвет на КИИП. По изложените съображения настоящият състав намира, че е правилен извода на съда, че в случая не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Поради това определението в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата срещу оспореното писмо и се прекратява производството по делото е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта, с която жалбата ведно с административната преписка е изпратена на контролния съвет на КИИП настоящият състав намира за неправилно, поради което в тази част определението следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски, а искането на ответника като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени в настоящото производство такива, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,