Определение № 10405 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2024 г.
ВАСШесто отделение03.10.2024reporting judge Николай Ангелов
Ruling
ОТМЕНЯ определение №40/05.01.2022 г. по адм. д. № 10338 от 2018 г. на Административен съд София град. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 АПК. Образувано е по частна жалба на А. М. П. от [населено място] чрез адв. А. М. срещу определение №40/05.01.2022 г. по адм. д. № 10338 от 2018 г. на Административен съд София град, с което върната жалбата й ,предявена чрез нейния особен представител- адв.П. Бояджийски против решение № 4526/07.07.2021г по адм. дело № 10338/2018г. Ответникът по спора- Директор на ДИТ-София област и Н. Л. И. не са взели становище по жалбата. Производството по адм. дело № 10338/2018г е образувано по жалба на Н. Л. И. против Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение между оспорващия и покойния А. П. П. от 10.09.2018г.В рамките на производството като заинтерисована страна на мястото на покойния А. П. е конституирана А. М. П..За същата са правени опити за редовното й призоване на известните по делото адреси,като с протоколно определение от 07.02.2019г в хипотезата на чл.47 ал.6 ГПК съдът е назначил на същата особен представител за сметка на жалбоподателя.За такъв с писмо изх.№ 2105/20.02.2019г е определен от САК София адв.П. Бояджийски.Именно с негово участие е проведено съдебното производство и същият е бил уведомен за постановеното съдебно решение № 4526/07.07.2021г по горното дело.Получавайки съобщението за изготвеното решение на 19.07.2021г,адв. Бояджийски депозира касационна жалба в срок на дата 21.07.2021г/ стр.184/.Касационната му жалба е оставена без движение с указание да бъде внесена държавна такса в размер на 70 лв по сметка на ВАС в 7 дневен срок.Особеният представител – адв. Бояджийски е депозирал молба ,с която се е позовал на т.7 от ТР № 6/06.11.2013г по тълк.дело № 6/2012г на ОСГТК на ВКС ,като е заявил,че в качеството му на особен представител не дължи внасянето на държавна такса,за което моли съда да уведоми заинтересованата страна на известните по делото адреси.Именно това е направил и състава на съда ,като след поставяне на обявления за оставяне на жалбата без движение на посоченото по горе основание и не изпълнение на дадените указания,с оспореното понастоящем определение №40/05.01.2022г е върнал депозираната от А. М. П. чрез особен представител адв. П. Бояджийски касационна жалба срещу решение № 4526/07.07.2021г по адм. дело № 10338/2018г.Определението е нередовно връчвано на А. М. П. по нейния настоящ адрес ,както и чрез залепване на таблото за обявления на АССГ,но не и чрез нейния особен представител- адв. Бояджийски.На дата 03.06.2024г адв.Мишев като процесуален представител съгласно договор за правна помощ на П. е депозирал частна жалба против определението,с което е върната подадената касационна жалба. Частната жалба е основателна. Обжалваното определението е неправилно. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК,приложим в административното съдебно производство по реда на чл.144 АПК такси и разноски по производството на делата не се внасят от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен. В случая особеният представител на А. М. П. е назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, след връчване на съобщението чрез залепване на уведомление по настоящия и постоянния адрес на лицето. Въпреки че посочената разпоредба визира изрично само особените представители на страна, чийто адрес не е известен, ВАС намира, че чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се тълкува разширително, като се прилага и по отношение на особения представител на страна, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК.Идентично е и тълкуването,дадено от ВКС в т.7 от ТР № 6/2013г по тълк. дело № 6/2012г на ОСГТК на ВКС.Както охраняването на правата и законните интересите на страната, която е с неизвестен адрес, така и интересите на страната, която не е намерена на посочения по делото адрес, налагат освобождаване от внасяне на държавна такса. По изложените съображения определението на Административен съд София град следва да се отмени и делото да се върне за администриране на касационната жалба, подадена от А. М. П., а дължимата държавна такса да се присъди с оглед изхода на делото съгласно чл. 77 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд,