Определение № 306 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 330/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от С. А. Малиновская срещу определение от 20.03.2009 г. по в.гр.дело № 151/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на С. А. Малиновская против решение № 48/23.07.2008 г. по гр.дело № 1981/2007 г. на С. районен съд, като просрочена и е прекратено производството по в.гр.дело № 151/2009 г. на С. окръжен съд. По съображения, изложени в частната жалба жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне за разглеждане на С. окръжен съд по подадената от нея въззивна жалба. Ответникът по частната жалба А. А. С., чрез адвокат-пълномощник е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на ВКС Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред С. окръжен съд по в. гр.дело №151/2009 г. е било образувано по подадена въззивна жалба от ищцата С срещу решение № 48/23.07.2008 г. по гр.дело № 1981/2007 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от ищцата за осъждане на А. А. С. да й заплати сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за обогатяването му за нейна сметка без основание със стойност на подобренията на собствените му едноетажна къща със застроена площ 100 кв.м., лятна кухня от 30 кв.м. и гараж от 20 кв.м., находящи се в дворно място в с. З., община С.. С разпореждане от 29.08.2008 г. на Районен съд гр. Ст. З. по гр.дело № 1981/2007 г. въззивната жалба вх. № 16674/28.08.2008 г. на ищцата М е била върната, като подадена след изтичане на срока за обжалване. С определение от 21.01.2009 г. по ч.гр.дело № 08/2009 г. на С. окръжен съд е отменено разпореждане от 29.08.2008 г. по гр.дело № 1981/2007 г. на Районен съд гр. Ст. З. и вместо него делото е върнато на районния съд за администриране на въззивната жалба. След постъпване на въззивната жалба в С. окръжен съд с обжалваното определение по гр.дело № 151/2009 г. съдът е приел, че въззивната жалба е депозирана след срока за въззивно обжалване съгласно чл.197 от ГПК/отм./ и я е оставил без разглеждане, съответно е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Постановеното определение на С. окръжен съд по ч.гр.дело № 08/2009 г., с което същият е приел, че въззивната жалба на ищцата С е подадена в срок не е задължително на осн.чл. 217,ал. З от ГПК/отм./ за състава на въззивния съд, който разглежда въззивната жалба. Поради това същият съд след постъпване на въззивната жалба в С. окръжен съд е извършил проверка на редовността й, съобразно изискванията на чл.197, 198 и чл.199 от ГПК/отм./, който ред е приложим за въззивното производство. Видно от приложеното съобщение на л. 94 от делото същото е редовно връчено на ищцата на 01.08.2008 г., чрез адв.пълномощника Е. Нонева на адрес гр. С., ул."Граф Игнатиев" 12, ет. 1. Въззивната жалба на ищцата С срещу решението на С. районен съд е постъпила в същия съд на 28.08.2008 г., след изтичане на 14-дневния срок за обжалване, предвиден в чл.197 от ГПК/отм./ - срокът е изтекъл на 15.08.2008 г./присъствен ден/. Настоящия съдебен състав намира, че връчването на съобщението на ищцата за постановеното решение на СтРС, извършено на 01.08.2008 г. е при спазване разпоредбите на чл. 47,ал.2 от ГПК/отм./, чрез адвокат-пълномощника, който не може да отказва получаването на призовките/съответно на съобщенията - чл. 52 ГПК отм./ на своя доверител, освен в посочените хипотези в текста. Освен това съобщението е връчено чрез адвокат-пълномощника и при спазване разпоредбите на чл.42,ал.1 от ГПК/отм./, посочен от ищцата в исковата молба като съдебен адрес. Следователно въззивната жалба на ищцата М е недопустима, като подадена след срока за въззивно обжалване. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са неоснователни. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение