Определение № 349 от 09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 271/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от А. Х. Ч. срещу определение № 985 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 933/10 г. на Окръжен съд гр. П. в частта, в която е потвърдено разпореждане № 3* от 21.01.2010 г. по гр. д. № 1244/05 г. на Районен съд гр. П.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата К. В. А., Л. К. А. и Е. И. Чифудова. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане № 3* от 21.01.2010 г. по гр. д. № 1244/05 г. на Районен съд гр. П., с което е върната подадената от Е. и А. Ч. жалба срещу разпореждане на съда за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 1244/05 г. Оставил е без уважение молбата на А. Ч. от 29.01.2010 г. за спиране на изпълнителните действия на частен съдебен изпълнител М. Настоящият състав счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Преценката за допустимост на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Изпратената на ВКС касационна жалба не отговаря на посочените изисквания. В изложението, и след оставянето на жалбата без движение, касаторът не е формулирал съществен процесуалноправен въпрос и затова не става ясно кой е въпросът който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са само основания за касационно обжалване на определението по чл. 281 ал. 1 ГПК, а не се излагат основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното, няма основание за допускане на касационно обжалване на определението. Водим от горното, съдът