Определение № 387 от 26.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2844/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Делото е образувано по жалба на [фирма] срещу определение от 17.03.2017г. по гр.д.№2646/2016г. на ГС София, с което е изменено решение от 12.05.2016г. по гр.д.№2646/2016г. на ГС София в частта за разноските, като са присъдени такива в размер на 250 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответницата П. К. Т., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С влязло в сила решение от 12.05.2016г. по гр.д.№2646/2016г. на ГС София е уважен частично иск на П. К. срещу [фирма] с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане. Със същото решение П. К. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 747 лева разноски пред въззивния съд и сумата 747 лева разноски пред първоинстанционния съд за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. С молба от 06.07.2016г. / съдържаща се в касационна жалба от същата дата/ П. К. е поискала да се измени въззивното решението в частта за разноските, като бъдат намалени същите и касационния съд, като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, е върнал делото на въззивния съд за произнасяне по искането за намаляване на разноските. След връщане на делото въззивният съд с определение от 18.03.2017г. по гр.д.№2646/2016г. на ГС София е изменил решение от 12.05.2016г. по гр.д.№2646/2016г. на ГС София в частта за разноските, като са присъдени такива в общо в размер на 250 лева юрисконсултско възнаграждение -150 лева за производството пред РС София и 100 лева за производството пред ГС София. Съдът е изложил съображения за това, че разноските следва да бъдат определение съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в редакция към Дв.в.бр.8/2017г. и като е съобразил вида и сложността на делото е намалил същите по размер. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по делото, а съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица /какъвто е конкретния случай/ се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В този случай размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В случая юрисконсулта на [фирма] е изготвил отговор на въззивната жалба и се е явил в едно заседание пред въззивния съд, а пред първоинстанционния съд е изготвил отговор на исковата молба и се е явил в четири съдебни заседания, като е представил писмени доказателства, но не е правил други доказателствени искания. С оглед на тези данни по делото настоящият състав намира, че въззивният съд правилно е счел за основателно направеното искане за намаляване на присъдените на ответника разноски от по 747 лева за всяка инстанция на 150 лева за първата инстанция и 100 лева за въззивната. Ето защо обжалваното определение, като постановено в съответствие с процесуалния закона и разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът